Момичето говореше навъсено, почти сърдито. Беше ясно като бял ден, че тя и майка й не са били на едно мнение по въпроса. Тя беше тук против волята си.
— Разбирам — каза Томи, леко озадачен. — Не сте ли се обаждали в полицията?
— Не — отговори мис Кингстън Брус. — Би било смешно да се обаждаме в полицията и после да открием, че глупавото нещо се е търкулнало под камината, или нещо такова.
— О! — възкликна Томи. — Значи, в крайна сметка, бижуто може просто да е загубено?
Мис Кингстън Брус сви рамене.
— Хората вдигат толкова шум за нищо — промърмори тя.
Томи прочисти гърлото си.
— Наистина — каза той неуверено. — В момента съм изключително зает…
— Разбирам ви — откликна момичето, ставайки на крака. В погледа й проблесна бърза искра на задоволство, която Тапънс не пропусна да забележи.
— Но въпреки това — продължи Томи — мисля, че ще успея да отскоча до Уимбълдън. Ще ми дадете ли адреса, моля?
— Имението Лорълс, Еджуърт Роуд.
— Мис Робинсън, моля, запишете.
Мис Кингстън Брус се поколеба. После каза малко троснато:
— Значи ще ви очакваме. Приятен ден.
— Странно момиче — отбеляза Томи, след като тя си тръгна. — Нещо не мога да я разбера.
— Чудя се дали самата тя не е откраднала украшението — рече замислено Тапънс. — Хайде, Томи, да оставим тези книги, да вземем колата и да отидем дотам. Между другото кой ще бъдеш този път? Пак ли Шерлок Холмс?
— Мисля, че ми трябва още практика — каза Томи. — Малко сгафих с онзи автобусен билет, нали?
— Така си беше — съгласи се Тапънс. — На твое място нямаше да прекалявам с момичето. Наежена е и боде като игла. Пък и е нещастна, бедното дяволче.
— Предполагам, че вече си узнала всичко за нея само по формата на носа й — промърмори саркастично Томи.
— Ще ти кажа какво според мен ще открием в Лорълс — каза невъзмутимо Тапънс. — Семейство сноби, които много обичат да се движат във висшето общество. Бащата, ако има такъв, със сигурност има военен чин. Момичето започва да води техния начин на живот и се презира за това.
Томи хвърли последен поглед на книгите, вече спретнато подредени на полицата.
— Мисля, че днес ще бъда Торндайк — рече отнесено той.
— Не бих предположила, че в този случай има нещо медицинско-правно — отбеляза Тапънс.
— Вероятно няма — съгласи се Томи. — Но направо умирам да използувам новия си фотоапарат! Той би трябвало да има най-прекрасния обектив, който някога е създаван.
— Знам ги тия обективи — каза Тапънс. — Докато нагласиш блендата, изчислиш експонирането и наглеждаш светломера, направо се побъркваш и закопняваш за едно обикновено „брауни“.
— Човек може да се задоволи с обикновено „брауни“, само ако е напълно лишен от амбиции.
— Е, обзалагам се, че ще получа с него по-добри резултати от теб.
Томи пренебрегна предизвикателството.
— Трябва да си купя комплекта „Приятелят на пушача“ — каза със съжаление той. — Чудя се откъде се купуват?
— Затова пък имаш патентования тирбушон, който леля Араминта ти подари миналата Коледа — напомни му услужливо Тапънс.
— Наистина — отвърна Томи. — На времето ми се видя любопитна машинка. Пък и доста забавен подарък от страна на една леля, която е толкова строга въздържателка.
— Аз — заяви Тапънс — ще бъда Полтън.
Томи я изгледа снизходително.
— Истински Полтън. Ти дори не можеш да започнеш някое от нещата, които той умее.
— О, мога — възрази Тапънс. — Мога да потривам ръце, когато съм доволна. Това е достатъчно за начало. Надявам се, че ще вземаш гипсови отпечатъци от стъпки?
Томи замълча. Взеха тирбушона, отидоха в гаража, изкараха колата и тръгнаха за Уимбълдън.
„Лорълс“ беше голяма къща, с множество пристройки и кулички. Изглеждаше прясно боядисана и беше заобиколена със спретнати цветни лехи, пълни с алени гераниуми.
Висок мъж с късо подстригани бели мустаци и пресилено воинска стойка отвори вратата, преди Томи да има време да позвъни.
— Очаквах ви — обясни суетливо той. — Мистър Блънт, нали? Аз съм полковник Кингстън Брус. Заповядайте в кабинета ми. — Той ги въведе в малка стая в задната част на къщата. — Младият Сейнт Винсънт ми разказа прекрасни неща за вашата фирма. Аз също забелязах обявата ви. Тези ваши гарантирани двадесет и четири часови услуги са прекрасна идея. Точно това ми трябва.
Вътрешно анатемосвайки Тапънс за безотговорността й да изобрети този блестящ детайл, Томи отвърна: