Рейчъл много я харесваше. Дете на цветята в ранната си младост и ревностна феминистка в по-късни години, съдия Бекет бе успяла да докаже, че една жена — неомъжена и амбициозна — може да постигне успех и признание, без да е нито обидно агресивна, нито хленчеща глезла. Макар да обитаваше един свят, като че ли по право отреден за мъжете, съдия Бекет бе истинска жена. Рейчъл я уважаваше, възхищаваше й се, дори се надяваше някой ден да поеме по нейния път.
В момента обаче би предпочела да се изправи пред кого да е от другите съдии.
Докато излагаше необичайната молба, Рейчъл усети как стомахът й се свива на топка. Бекет бе свила устни. Лош знак. Показалецът с безупречен маникюр потропваше досами чукчето. Съдията изучаваше подсъдимия и Зак Мълдун, седнал на първия ред зад момчето.
— Госпожо защитник, вие твърдите, че обвиняемият ще възстанови всички нанесени щети и макар обвинението да проявява склонност да бъде третиран като малолетен, искате да избегнете съдебния процес.
— Предлагам да се въздържим от внасяне на делото в съда, ваше благородие, предвид конкретните обстоятелства. И двамата родители на обвиняемия са починали. Майката — преди пет години, когато обвиняемият е бил четиринайсетгодишен, а вторият му баща е починал преди година. Господин Мълдун изявява готовност да поеме попечителството над своя доведен брат. Моята молба е съдът да вземе предвид, че като се възстановят щетите и обвиняемият получи истински дом, назначаването на процес може би ще се окаже неефективен начин да бъде наказано едно провинение, за което моят клиент вече дълбоко съжалява.
Бекет издаде звук, подобен на сумтене, и погледна Ник.
— Наистина ли дълбоко съжалявате за безуспешния ви опит за грабеж, млади човече?
Ник сви рамене и вдигна сърдит поглед. Светкавичен удар по тила го накара да изплюе:
— Да, разбира се, аз… — Погледна към Рейчъл. Предупреждението в очите й определено подейства по-убедително от намесата на брат му. — Глупаво постъпих.
— Без съмнение — кимна съдия Бекет. — Господин Харидан, какво е вашето становище по въпроса?
— Районната прокуратура не смята за уместно да оттегли обвинението, ваше благородие, макар да сме склонни да третираме обвиняемия като малолетен. Беше направено предложение за отпадане на обвинението… стига ответникът да назове имената на съучастниците си.
— Искате да изпее имената на онези, които той — в заблуждението си — смята за свои приятели? — Бекет вдигна едната си вежда стрелна Ник. — Не става ли?
— Не, госпожо.
Съдията издаде същия неразгадаем за Рейчъл звук, сетне посочи към Зак.
— Станете… господин Мълдун, ако не се лъжа.
— Госпожо? — неловко се изправи Зак. — Ваше благородие?
— Къде бяхте вие, когато малкият ви брат се е забъркал с кобрите?
— Плавах. Служех във флотата допреди две години, когато се върнах, за да поема бизнеса на баща ми.
— С какъв чин?
— Главен мичман, госпожо.
— Така… — Бекет го преценяваше, и като съдия, и като жена. — Влизала съм във вашия бар… преди години. Навремето предлагахте превъзходен Манхатън.
— Това не се променило — ухили се Зак.
— Как смятате, господин Мълдун, в състояние ли сте да върнете брат си в правия път и да го превърнете в достоен гражданин?
— Аз… не мога да твърдя със сигурност, но искам да опитам.
Бекет събра върховете на пръстите си и се отпусна назад в стола.
— Седнете — кимна замислено. — Защитник Станисласки, съдът преценява, че съдебният процес е неуместен в случая…
— Ваше благородие…
С красноречив жест Бекет я накара да замълчи.
— Не съм свършила. Определям гаранция в размер на пет хиляди долара.
Последното предизвика възражение от страна на областния прокурор, възпряно както и недовършеното изречение на Рейчъл.
— Определям също така изпитателен срок под гаранция с продължителност два месеца. — Бекет силете пръсти. — Да бъде записано, съдебният процес да се проведе точно след два месеца. Ако в този срок обвиняемият следва правия път, постъпи на подходяща работа, въздържа се от контакти със споменатата банда на Кобрите и не бъде уличен в каквото и да било престъпление, съдът ще прояви склонност да удължи срока под гаранция и да издадее условна присъда.
— Ваше благородие — изпръхтя Харидан, — откъде можем да бъдем сигурни, че обвиняемият няма да се появи тук след два месеца с твърдението, че е изпълнил условията.
— Надзорът ще се осъществява от служител на съда, в качеството на сънастойник на господин Мълдун за тези два месеца. И аз ще получа писмен доклад от този служител. — Устните на съдийката се извика в ъгълчетата. — Струва ми се, с удоволствие ще наблюдавам развитието по това дело. Не е задължително връщането в правия път да се извърши в затвора, господин Харидан.