— Зная. — Тя протегна ръка към него, удивена от дълбочината и настойчивия копнеж за близост. — Аз също. Това е лудост — прошепна с устни, допрени в неговите. — И двамата сме полудели. — Трепетни вълни пробягаха по раменете й, когато той свали презрамките на бельото й само за да постави устни върху образувалите се бледи следи.
Готова най-сетне да отпъди задръжките, тя се изви към тялото му като дъга, щом усети жадните му груби ръце да милват гърдите й. И в следващия миг устата му — гореща и ненаситна — откри чувствителното зърно, целуна го с благоговение. Побързай, това бе единствената мисъл, останала в съзнанието й, а ноктите й, сякаш добили собствена воля, се забиваха в тялото му.
Да изчезнат всички прегради, плътта й да прилепне към неговата, това искаше тя. Усещаше ситни капчици да покриват кожата й, ала вместо да я охладят, още по-силно подклаждаха огъня. Почувствала устните му върху бумтящото си сърце, тя зарови пръсти в косата му, притисна го още по-близо. Ала желанието й нарастваше все повече и повече. Бурята в нея бушуваше вече с пълна сила, но тя все по-възторжено посрещаше ласките, болката, настойчиво искаше още и още.
Вкопчи се в широките му рамене, когато го усети да обсипва цялото й тяло с целувки, оставяйки ново горящо пламъче на всяко открито местенце. И сетне с трескаво нетърпение се потапяше в страстта, изпивайки с устни нейните.
Нямаше сили да укроти своята ненаситност. Безброй пъти си бе представял как ще я люби мъчително бавно на някое огромно меко легло, ала неистовото желание, което бе успял да разпали у нея, надминаваше и най-съкровените му фантазии.
Той бе нейно притежание. Роб на страстта й. Дори митична сирена не би могла тъй всецяло да завладее ума и душата му.
Опита се рязко да дръпне полата й, отхвърча забравено копче. А той имаше чувството, че окончателно ще загуби разсъдък, ако мигом не отстрани всички пречки, за да я има, каквато си я бе представял. Без остатък.
Пленник на своята лудост, той бавно смъкна чорапите й, сетне и копринения колан. Някъде отвъд грохота, изпълнил мозъка му, той чу приглушения й вик в отговор на милувката по бедрото. В безпаметната борба със самия себе си той си позволи да се дръпне за миг, за да я погледне — стройно тяло със златиста кожа, с разрошени коси, с потъмнели до загадъчност очи.
Тя го последва, неспособна да чака дори миг повече. Този път тя го целуна първа, дръпна колана на джинсите му.
— Нека аз — прошепна дрезгаво.
— Не. — Той плъзна ръка по гърба й, положи я нежно на пода. — Остави на мен.
Вулканът изригна още при първото докосване. Тръпка разтърси тялото й, с всеки нов тласък все по-мощна. Той не бе в състояние да откъсне очи. Това не бе отстъпление. Макар повлечен от собствения си лудешки вихър, той разбираше, че това не е отстъпление. То бе забрава, лишена от задръжки жажда за удоволствие. За всяка наслада тя се отплащаше стократно, телата им вече се понасяха отвъд разума и чувствата, дори отвъд въображението.
Откъде можеше да знае тя, че страстта е тъй изпепеляваща, опасна като самата смърт? Откъде можеше да предположи, че тя, тъй самоуверена, тъй предпазлива във всяко свое действие, ще заглуши гласа на разума, втурнала се към опасната примамка на удоволствието? О, тя, ще изпита всичко докрай. Той трябва да й принадлежи изцяло. Да й даде всичко, на което е способен. И ето че тя сключи крака над бедрата му, притисна го силно към себе си.
Усети надигналото се в гърдите му стенание, чу как я изпълва. Срещна очите му, добили цвета на кобалт, изпълнени с безумно обожание. Следващото движение бе негово и тя го последва без колебание. Изгубена в безпаметния вихър, тя вече чуваше единствено вика на собственото си сърце.
— Колкото са по-едри… — промърмори Рейчъл след време.
— Моля?
Усмихната на себе си, тя вдигна ръката на Зак, сетне я пусна и проследи как тупна на килима.
— Толкова по-трудно е да ги повалиш. — Тя се претърколи и опря лакти в гърдите му. Ако не го познаваше достатъчно добре, би си помислила, че спи… или е изпаднал в безсъзнание. Дишането му се бе поукротило, а очите му бяха все тъй затворени. — Знаеш ли, Мълдун, имаш вид на шампион след десетата обиколка.
Устните му се извиха в ъгълчетата. В момента сякаш нямаше сили за друго движение.
— Без малко да ме нокаутираш, сладурче.
Наместо да му се скара Рейчъл го ухапа по рамото.
— Не ме наричай „сладурче“. Но ако трябва да бъдем честни, и твоето представяне не беше лошо.
— Не беше лошо? — Зак се насили и отвори едното си око. — Та аз без малко щях да те разтопя на желе.
Което е самата истина, мислено си призна Рейчъл.