Оше една глътка и Рейчъл почувства кофеинът да навлиза в кръвообращението й.
— След като спася живота ми, кажи какво мога да направя аз за теб.
— Просто минавах оттук. Реших, че ще намериш врема да хапнем по нещо.
— Съжалявам. Ник. — И тя посочи бъркотията на бюрото си. — Затънала съм до гуша.
— Не ти ли позволяват да се храниш? — Изглежда, беше му приятно да я наблюдава, затънала в изтощителната борба за справедливост, защото небрежно приседна в крайчеца на бюрото й.
— O, от време на време ни хвърлят по някой къс сурово месо. — Господи, та той флиртуваше с нея, осъзна Рейчъл. Присви очи срещу натрупаните папки, опита се да пресметне с колко време разполага преди срещата с областния прокурор, с когото имаше да обсъжда поне десетина дела. Нямаше да бъде лесно. — Всъщност искам да поговоря с теб, ако разполагаш с няколко минути.
— Смяната ми е довечера от шест до два, тъй че разполагам с минути колкото искаш.
Рейчъл се изправи, мина край момчето и посегна да затвори вратата. В момента, в който се обърна, разбра, че Ник погрешно бе изтълкувал жеста. Ръцете му бяха на талията й. За кратък миг я споходи мисълта, че след няколко години това съчетание от ловки движения и груби маниери ще опустошава сърцата на безброй жени. В следващия миг успя да отстъпи встрани.
— Ник… — поде тя колебливо. — Седни. — Изчака го да се настани във вехтия стол и сама седна зад бюрото. — Минаха вече три седмици. Бих искала да знам как се чувстваш.
— Добре съм си.
— Искам да кажа, като се изправим отново пред съдия Бекет, твърде вероятно е тя да ти определи срок под гаранция… освен ако междувременно не си допуснал някоя голяма грешка.
— Нямам такива планове. — Ник залюля скърцащия стол на задните крака. — Напоследък имам все по-малко желание да попадна в затвора.
— Радвам се да го чуя. Съдията обаче може да попита какви са плановете ти. Може би е време да се замислиш върху този въпрос, пък и за отношенията ти със Зак.
— Зак ли? — нервно се изсмя младежът. — 3а това нищо не мога да ти кажа. Най-вероятно е да пожелая да живея сам. Ние със Зак… Е, може и да се погаждаме малко по-добре, но той ужасно ме дразни. Не мога да си поканя мадама и да се ослушвам дали по-големият ми брат няма да връхлети. — Зелените очи проблеснаха насреща й. — Разбираш ли какво имам предвид?
Ето една възможност, каза си Рейчъл.
— Имаш ли си момиче?
Усмивката, разтегнала устните му, бе усмивка на мъж при това много привлекателна.
— Повече се интересувам от жени. Жени с големи кафяви очи.
— Ник…
— Знаеш ли, като тръгвах насам, взех да си мисля какъв голям късмет извадих с тоя неочакван арест. — Той вдигна ръката й, прокара палец по кокалчетата, взе да си играе с пръстите й. А очите му не се откъсваха от нейните. — Иначе изобщо нямаше да ми е необходим толкова привлекателен адвокат.
— Аз съм на двайсет и шест години, Ник. — Това не бяха думите, които бе възнамерявала да му каже, нито пък бе улучила верния тон.
— Тъй ли? И какво?
— И това, че съм определена от съда за твой сънастойник.
— Интересна ситуация наистина. — Усмивката му стана още по-широка. — Ангажиментът ти изтича след около пет седмици.
— И тогава пак ще бъда със седем години по-възрастна от теб.
— По-скоро шест — поправи я Ник. — Но кой ли обръща внимание?
— Аз. — Отчаяна от безсилието си, тя понечи да се изправи, сетне осъзна, че по-добре ще е да остане зад бюрото, което поне отчасти крепеше авторитета й. — Аз те харесвам, Ник, много. И не те излъгах, когато ти казах, че искам да ти бъда приятел.
— Не вярвам разликата във възрастта да те притеснява, миличка. — Той се изправи и тя си даде сметка, че оставането зад бюрото е погрешен ход. Когато той заобиколи и отново седна на ръба, тя се озова в капан между него и стената.
— Притеснява ме, разбира се. Била съм вече в колежа, когатo ти си навлизал в пубертета.
— Е, вече го изкарах. — Ник се ухили и прокара пръст по страната й. Очите му се присвиха. — Това рана ли е?
— Блъснах се — кратко обясни Рейчъл и отново върна разговора на предишната тема. — Въпросът е, че съм твърде стара за теб.
Още цяла минута Ник се взира в подутината, сетне вдигна очи.
— Аз не мисля така. Нека погледнем нещата от друг ъгъл. Смяташ ли, че една жена не бива да се обвързва с мъж, който е шест години по-голям от нея?
— Това е нещо съвсем друго.
— Лицемерка — заяви той. — Пък аз си мислех, че си готова да се биеш за равноправие.
— За равноправие съм, разбира се, но…
— Пипнах те.
— Независимо от възрастта… — Рейчъл реши да опита с друг аргумент. — Аз съм твой настойник и би било напълно погрешно, да не кажа неетично, да те карам да си мислиш, че отношенията ни биха могли да се развият в друга насока. Не ми е безразлично какво ще се случи с теб, но ако съм създала впечатлението, че помежду ни може да има нещо повече от приятелство, наистина съжалявам.