— Не е необходимо да ми даваш обяснения, Рейчъл.
Тя угаси клечката и запали нова. Не че беше суеверна, но не си струваше да рискува да поднесе клечката към третата свещ.
— Имам нужда сама да си го обясня. Той просто искаше да ме заведе на обяд, а аз може да не реагирах правилно. Не съм му споменавала.
— Факта, че си е наумил да те сваля.
— Не бих се изразила по този начин. — Тя въздъхна стресната от звъна на домофона. Натисна копчето, за да отвори на момчето от ресторанта. — Той просто погрешно тълкува благодарността и приятелството.
Зак се любуваше на изражението й в светлината на свещите.
— Сигурно имаш право.
Ядосана, тя се върна на мястото си.
— Ти плащаш, Мълдун.
Мъжът извади портфейла си. Беше приготвил пари и за сметката, и за бакшиша, когато момчето пристигна. Донесе трите торби, извади малките картонени кутии и ги подреди върху масата. Много скоро въздухът се изпълни с екзотични аромати.
— Искаш ли да ми разкажеш останалата част?
— Какво да ти кажа… — Рейчъл започна да мотае оризовото фиде на пръчиците. — Най-напред му изтъкнах разликата във възрастта. После… — Храната й се услади и тя прекъсна мисълта си. — Той не го прие като аргумент — продължи с пълна уста. — Разполагаше с твърде убедителен довод, който не успях да оборя, затова промених тактиката.
— Наблюдавал съм те в съда — напомни й Зак.
— Обясних му какво се изисква от мен като настойник, а и че е невъзможно да прекрачвам дори неписаните ограничения. Струва ми се, това го разбра.
— Това е добре.
— Така си помислих и аз. Тъй де, той се съгласи, че имам право. И се държа като зрял човек. И изведнъж, на тръгване, изтърси, че никак не било трудно да се изчака пет седмици.
Зак се замисли над думите й. Сетне вдигна чашата си и се усмихна.
— Не можеш да отречеш, хлапето има ум в главата си.
— Зак, това е сериозен проблем.
— Зная. Зная го, разбира се. И на двама ни ще бъде много трудно, но все пак не можеш да не се възхитиш колко умело те е атакувал със собствените ти аргументи.
— Казах ти вече, той има подход. — Тя отвори нова кутийка, пълна с пиле в сос от чили и лентички зелен фасул. — Не познаваш ли някое приятно момиче на неговата възраст?
— Лола има едно подходящо — замислено отвърна Зак. — Май че е на шестнайсет.
— Лола има дъщеря на шестнайсет години?
— Не една, а три. Обича да казва, че ги е родила млада, за да има време да си загуби ума по някого, преди да е навършила четирийсет. Виж, нея мога да помоля за помощ.
— Няма да е зле. Аз пак ще се опитам да говоря с него, макар да се надявам каквото и да изпитва към мен, да премине до седмица-две.
— На твое място не бих разчитал на това. — Той се пресегна през масата и вплете пръсти в нейните. — Не е толкова лесно един мъж да се откаже от чувствата си към теб.
— Означава ли това, че мислиш за мен, докато приготвяш питиета и флиртуваш с клиентите?
— С Пит никога не флиртувам.
— Имах предвид онези „сладурани“, които честичко се отбиват — засмя се Рейчъл. — Едната е руса, другата червенокоса. И винаги си поръчват коктейли от ментов ликьор и бренди.
— Твърде наблюдателна сте, госпожице адвокат.
— Червенокосата не откъсва огромните си зелени очи от теб.
— Сини са.
— А-ха!
Зак поклати глава, неспособен да повярва, че тъй лековерно е попаднал в капана.
— Добре е, когато познаваш редовните си клиенти. Освен това аз повече харесвам кафяви очи, особено ако имат златисти очертания.
Рейчъл му позволи да я целуне, но лекичко се дръпна.
— Твърде късно го казваш. — Усети, че ще я сграбчи и побърза да се предпази. — Разбрах какво имаш предвид, Мълдун. Винаги мога да взема на заем сатърчето на Рио, ако усетя, че обръщаш внимание на нещо друго, освен очите й.
— Е, тогава няма страшно. Никога не съм обръщал внимание на сладките лунички, пръснати по нослето й. Нито пък на онази твърде сексапилна трапчинка на брадичката.
Присвила очи, Рейчъл ухапа устната му.
— Слез още малко по-надолу и здравата ще загазиш.
— Няма страшно. Аз съм добър плувец.
Часове по-късно, когато Зак се пъхна в студеното си самотно легло, усети да го стопля дори само споменът за този разговор. Даде си сметка, че му е било безкрайно приятно просто да седи срещу нея, да дрънка глупости и да рови с дългите пръчици в белите кутийки. Бяха сравнявали вкусовете си на приятната светлина от свещите. Не говориха за Ник, нито за работата си, а за десетки други неща.
После се любиха отново, бавно и сладко, додето се спусна нощта.