— Мама ми е мащеха, ако трябва да бъдем точни. Била съм на шест, когато тя и баща ми се оженили.
— А — тихо възкликна Ник. Неистински родител, каза си. Това бе нещо познато, което той добре разбираше. — Сигурно не ти е било лесно.
Макар и объркана, Фреди продължаваше да се усмихва. Та той разговаряше с нея, а тя го бе взела за някоя рокзвезда.
— Защо?
— Ами нали разбираш… — Ник се смути от вренчения поглед на сериозните сиви очи. — Втора майка… Второ семейството.
— Просто така се казва. — В нов изблик на смелост, тя седна на подлакътника до него. — Имаме къща в Западна Вирджиния, там татко е срещнал мама. Той преподава в университета, а тя има магазин за играчки. Ходили ли сте Западна Вирджиния?
Ник не знаеше какво да отговори. Просто така се казва. Очевидно тази подробност ни най-малко не смущаваше доведеното дете.
— Моля? О, не, не съм ходил там.
В затоплената, изпълнена с ухания, кухня, Рейчъл се смееше на някаква забележка на сестра си.
— Кейти умее да се справя с мъжете.
— Много е сладък, видя ли само как се изчерви.
— Ето. — Надя тикна в ръцете на най-голямата си дъщеря огромна купа. — Заеми се с бисквитите. Момчето има добри очи — обърна се тя към Рейчъл. — Защо е изпаднало в беда?
Надушила миризмата на задушено зеле, Рейчъл се усмихна.
— Защото си е нямал мама и татко да му се карат.
— По-големият също — продължи Надя, като отвори фурната да нагледа шунката. — Той също има добри очи. И не ги откъсва от теб.
— Може би.
Надя плесна ръката на дъщеря си и отново захлупи тенджерата.
— Алекси нещо не ги одобрява.
— Той нищичко не одобрява.
— Мен ако питате — намеси се Наташа, — и Рейчъл не откъсва очи от Зак.
— Благодаря ти — процеди Рейчъл през стиснати зъби.
— Жена, която би отвърнала очи от такъв мъж, ще трябва да си купи очила — отбеляза Надя, с което разсмя и двете си дъщери.
Неспособна да сдържа повече любопитството си, Рейчъл открехна летящата врата и надникна. Сидни седеше на пода и забавляваше Брандън с редица малки състезателни колички. Мъжете се бяха скупчили на едно място и спореха за футбол. Фреди бе кацнала на подлакътника на канапето, видимо отдадена на своето увлечение към Ник. А що се отнася до него, той като че ли бе преглътнал смущението и люлееше Кейти на коляното си. А Зак, отбеляза тя с усмивка, се бе наклонил напред, въвлечен в разгорещения спор около предстоящия мач.
Додето се подреди масата, отрупана с безбройни плата, Зак бе изпаднал в захлас от семейство Станисласки. Всички те спореха на висок глас, ала тук отсъстваше озлоблението, което той помнеше от сблъсъците със собствения си баща. Откри, че Михаил е художникът, изработил скулптурата на пианото, както и онези впечатляващи фигурки в апартамента на Рейчъл. И все пак с баща си говореше за строителство, а не за изкуство.
Наташа умело се справяше с децата си. На никого не правеше впечатление, че Брандън надава вой като от истинско рали, нито че Кейти лази по мебелите. Когато обаче дойдеше време да престанат, една дума от страна на майката или на бащата бе напълно достатъчна.
Алекси не изглеждаше като неумолимо ченге тук, където цялото семейство го подкачаше заради последната му приятелка — която според Михаил имала коефициент на интелигентност колкото сервираната зелка.
— Та аз нямам нищо против. Като има да се мисли, ще го правя вместо нея.
Последните думи предизвикаха грубичка реакция от страна на Рейчъл.
— И да му се случи умна жена, той няма да знае как да се отнася към нея.
— Някой ден някоя сама ще го намери — предрече Надя. — Също както Сидни откри моя Михаил.
— Не ме е открила тя. — Михаил подаде купата варени картофи на съпругата си. — Аз я открих. Тя имаше нужда някой да освежи ежедневието й.
— Доколкото си спомням, ти имаше нужда някой да поеме товара от плещите ти.
— Открай време си е такъв — потвърди Юри, като размаха вилицата. — Добро момче беше, но… как беше думата.
— Високомерно? — подхвърли Сидни.
— Тъй. — И Юри доволен се зае с яденето. — Макар че за мъж съвсем не е лошо да е високомерен.
— Истина е. — Със зорко око Надя следеше как Кейти съсредоточено нарязва месото си. — Стига да си намери жена, която да е по-умна от нето. Оттам нататък не е трудно.
Всеобщият смях накара Кейти да запляска радостно с ръце.
— Никълъс — рече Надя, доволна, че гостът е пожелал да му досипе, — ти ще продължиш да учиш, нали?
— Ами… не, госпожо.
Тя му поднесе кошничката с бисквити.
— Значи си намислил какво ще работиш.
— Аз… още не.
— Още е млад, Надя — намеси се Юри от отсрещния край на масата. — Има време да реши. Не го притискай. — И той присви устни, изучавайки телосложението на Ник. — Слабичък ми се виждаш. Но ръцете ти ги бива. Ако ти трябва работа, ще те взема. Ще те науча да строиш.