— Ами другите?
Алекси сви рамене и допи кафето на сестра си.
— ЛеБек беше сам.
— Хайде, Алекси, от магазина е изнесено двойно повече от онова, което сте открили у моя клиент.
— Предположих, че не е бил сам, но никой друг не видях. А твоят клиент се възползва от правото си да запази мълчание. Списъкът с предишните му нарушения е твърде внушителен.
— Детинщини.
— Нали се сещаш, че не е прекарал детството си в скаутска организация.
— Той е кобра.
— Разбрах по якето — съгласи се Алекси. — По държането също.
— Той е просто едно уплашено хлапе.
С жест на отвращение полицаят захвърли празната чашка в кошчето за боклук.
— Изобщо не е дете, сестричке.
— Не ме интересува на колко години е. Видях от килията да излиза едно уплашено хлапе, което полагаше огромни усилия да не издаде какво чувства. Това би могъл да бъдеш и ти, или Михаил… дори Наташа или аз, ако не са били мама и татко.
— За Бога, Рейчъл!
— Напълно е възможно — настоя тя. — Без подкрепата на семейството, без жертвите, които са направили за нас, като нищо можехме да се озовем на улицата. И ти добре го знаеш.
Което беше самата истина. Нима сестра му не знаеше защо Алекси бе станал полицай?
— Въпросът е, че не станахме такива — настояваше мъжът. — Въпросът опира до това кое в живота ти е добро и кое — лошо.
— Понякога хората правят лош избор просто защото няма кой да им помогне да направят добрия.
Можеха с часове да спорят за различните лица на справедливостта, ала детектив Станисласки си имаше и друга работа.
— Прекалено меко сърце имаш, Рейчъл. Гледай само да не ти се размекне и мозъкът. Кобрите са една от най-опасните банди. И не си мисли, че клиентът ти е ангел небесен.
Рейчъл се поизправи, доволна, че брат й не бе променил позата си. Което означаваше, че може отблизо да се взре в очите му.
— Намери ли оръжие у него?
— Не — въздъхна Алекси.
— Оказа ли съпротива при ареста?
— Не. Но това не променя нито постъпката, нито него самия.
— Може и нищо да не променя — това е твое мнение, — но от друга страна, говори с какъв човек си имаш работа. Предварителното запознаване с делото е определено за два часа.
— Зная.
— Значи там ще се видим — усмихна се отново Рейчъл и го целуна.
— Ей, Рейчъл. — Младата жена спря край вратата и се извърна. — Ходи ли ти се на кино довечера?
— Да, разбира се. — Беше вече навън, когато отново чу да я викат.
— Адвокат Станисласки!
Рейчъл спря, отметна с ръка косата си и погледна през рамо. Човекът, произнесъл името й, бе онзи брадясалият с уморените очи. Трудно би било да не го забележиш, помисли си, като го видя да се приближава. Беше висок малко над метър и осемдесет, а свободно падащата риза висеше от невероятно широки рамене. Изсветлели джинси, поразнищени на ръбовете, чисто бели на някои места, очертаваха дълги крака и тесни бедра.
Трудно би било да отминеш и гнева изписан на лицето. Той просто се излъчваше — от стоманеносините дълбоко разположени очи насред слабото изпито лице.
— Рейчъл Станисласки?
— Да.
Мъжът хвана ръката й и както се здрависваше, я поведе надолу по стъпалата. Може да изглежда слаб, но хватката му е като на капан за мечки, помисли си Рейчъл.
— Аз съм Закари Мълдун — заяви той, като че ли това обясняваше всичко.
Рейчъл вдигна вежди. По всичко личеше, че е свикнал думата му да се чува, а и след като усети каква сила се таи в тялото му, тя си даде сметка какъв противник има насреща си. И все пак нямаше намерение да отстъпва, особено като се има предвид, че наоколо гъмжеше от полицаи.
— Мога ли да ви помогна с нещо, господин Мълдун?
— Разчитам на това. — И той прокара ръка през гъстата маса тъмна коса, която по цвят много приличаше на нейната. Мъжът изруга, хвана я под лакътя и така стигнаха до площадката. — Какво може да се направи, за да го пуснат оттук? Защо, по дяволите, се е обадил на вас, а не на мен? Искам да зная също как тъй сте го оставили да прекара цялата нощ, затворен в килията? Що за адвокат сте вие, за Бога?
Рейчъл изтръгна ръката си — което се оказа доста трудно — и се приготви при необходимост да използва куфарчето като оръжие. Знаеше с какъв нрав се славят ирландците. Но пък и украинците не им отстъпваха.
— Аз не ви познавам, господин Мълдун, нито пък разбирам за какво говорите. Освен това в момента съм страшно заета. — Успя да се спусне няколко стъпала, но ето че мъжът я настигна и рязко я обърна към себе си. — Вижте какво…
— Пет пари не давам колко сте заета. Искам да получя отговори на въпросите си. Ако не разполагате с време, за да помогнете на Ниж, ще си намерим друг адвокат! Едни Господ знае защо изобщо си е избрал да го представлява някаква шикозно облечена напудрена кукличка. — От сините очи хвърчаха искри, устата, напомняща поет ирландец, се изкриви в презрителна гримаса.