— Е, поне ми го каза в очите. — Изглежда, трябваше да се примири с това. И тя е жена като всяка друга, направи опит да се залъже. И все пак знаеше, че за него няма друга като Рейчъл. — Не бой се, няма да те намразя.
— Това е добре. — Искаше й се да го целуне, но реши, че най-добре ще е да не го подлага на такова изпитание. Нито пък себе си. Хвана и другата му ръка. — Винаги съм искала да имам по-малък брат.
Ник не се чувстваше готов да възприеме тази роля.
— Защо?
— Че то е ясно. За да мога и аз да тормозя някого. — Когато той се усмихна, тя най-сетне почувства известно облекчение. — Хайде, време е да се връщаш на работа.
Тръгна надолу след него, уверена, че най-сетне е направила някаква крачка в правилната посока. И за да се убеди, че не се лъже, остана за няколко минути в кухнята и си отдъхна, като видя, че Ник поне външно не изглежда напрегнат.
Скоро се измъкна и тръгна да потърси Зак.
— В стаичката е — ухилен оповести Пит. — Отивай право там.
— Благодаря. — Рейчъл се озадачи, доловила бълбукащ смях сред редовните посетителя, но когато се обърна, всички изглеждаха заети със свои си неща и напълно невинни. Прекалено очевидни, за да е истина, каза си Рейчъл, щом отвори вратата към кабинета на Зак.
Той действително беше там, стоеше сред спретнатото бюро. За него като същинска цалофанена обвивка се бе залепила пищна блондинка.
Един поглед бе достатъчен, за да разбера какво става. Блондинката още малко и щеше да запълзи по тялото на Зак. Беше го притиснала към бюрото, а той дърпаше ръцете, обвили врата му. Изражението на лицето му, каза си Рейчъл — нещо средно между изумление и объркване, — си струваше неудобството.
— Виж, мила, предложението ти е повече от трогателно. Наистина. И все пак аз не съм… — Спря насред думата, забелязал Рейчъл.
Това изражение, реши тя, е дори още по-добро от първото. Изненада, неудобство, желание да поиска прошка и всичко това подправено с не малка доза уплах.
— О, Господи. — Успя да свали едната ръка, обвила врата му, опита се да отблъсне жената, ала тя го хвана през кръста.
— Моля да ме извините — шеговито подхвърли Рейчъл. — Виждам, че сте заети.
— Не затваряй вратата, по дяволите. — Очите му без малко да изскочат от орбитите, когато блондинката плъзна ръка и го ощипа по задника. — Я не се занасяй, Рейчъл.
— Това ти ли ми го казваш? — И тя хвърли поглед към редовните клиенти, които вече точеха шии, за да не пропуснат представлението. — Той ми казва да не се занасям — обърна се тя към публиката. Сетне прекрачи прага и приближи странната двойка. — Щом ще бъдем сериозни, кой крак искаш да ти счупя, Мълдун? Или предпочиташ ръката? А може би врата.
— Смили се над мен. — Блондинката вече се кикотеше и дърпаше пуловера му. — Помогни ми да се откопча. Тя е пияна до козирката.
— Голям и силен мъж като теб би трябвало и сам да съумее да се справи.
— Че тя се извива като змиорка — изръмжа Зак. — Хайде, Бабс, пусни ме. Ще ти повикам такси.
Оше малко и нещата ще излязат извън контрол, отбеляза Рейчъл и реши, че е крайно време да поеме нещата свои ръце. Сграбчи русата за косата и рязко дръпна. Болезненият вик й достави огромно удоволствие.
— Навлизаш в чужда територия, скъпа — нежно промълви Рейчъл и подкрепи думите си с повторно дръпване.
— Никъде не забелязах предупредителна табелка — оплака се русокосата.
— Радвай се, че не ти показах звезди посред бял ден. — И Рейчъл повлече пищящото създание към вратата. — Изходът е оттук.
— Аз ще я поема — рече Лола и с ръка обви кръста на пияната жена. — Хайде, сладурче, бледичка ми се виждаш.
— Ама толкова е сладичък — въздъхна Бабс на път за дамската тоалетна.
— Повикай й такси — провикна се Зак. Яростно изгледа ухилените лица на своите клиенти и тръшна вратата. — Виж, Рейчъл… — Изглеждаше не само безкрайно притеснен, но и останал без дъх. — Не е това, което си мислиш.
— Тъй ли? — Рейчъл не устоя на изкушението да удължи забавлението още малко. Приседна в ъгъла иа бюрото и кръстоса крака. — И какво си мисля аз, Мълдун?
— Чудесно знаеш, за Бога! — Той отново въздъхна и пъхна непохватните си ръце в джобовете. — Обърна няколко питиета в повече и това е. Дойдох тук да се обадя по телефона за такси и тя ме последва. — Сключи вежди, забелязал, че Рейчъл внимателно разглежда ноктите ся. — Тя ме нападна.
— Искаш да предявиш обвинение?
— Не ми се подигравай. Аз се опитвах… да се защитя.
— Забелязах, че борбата е оспорвана. Имаш късмет, че остана жив.
— А какво трябваше да направя, да я поваля в безсъзнание ли? — Зак взе да крачи напред-нззад. — Казах й, че не проявявам интерес, но тя не пожела да отстъпи.