— Една жена е склонна по този начин да изтълкува блуждаещият поглед в очите.
Изненадана, Рейчъл примига.
— Да, така е.
— Продължавайте.
— Стори ми се толкова млад, а открих, че е загубил вяра в себе си, както и във всички останали. После се запознах със Зак, научих някои подробности за миналото на Ник и реших, че нещата имат своето обяснение. В живота на това момче никой не се е задържал достатъчно дълго, той на никого не е могъл да разчита или да се довери. А по отношение на Зак той имаше такова желание. Макар непрестанно да се преструва на отегчен, лишен от чувства бунтар. Който е прекарал с тях достатъчно дълго, ще се увери, че те имат нужда един от друг.
— А какви са взаимоотношенията ви с другия сънастойник?
С безизразно лице Рейчъл се отпусна в стола си.
— Според мен въпросът е неуместен.
— Тъй ли? Да го оставим тогава. — И тя махна с ръка. — Продължавайте.
— Близо два месеца вече Ник се държи напълно прилично. С отговорност се отнася към задълженията, с които го товари Зак. Развива и другите свои интереси. Свири на пиано.
— Така ли?
— Когато научи за влечението му към музиката, Зак му купи пиано.
— Това не ми се струва основателен повод за размахване на юмруци. — Лека усмивка заигра на устните на съдията, когато тя разклати питието в чашата си. — Избягвате основния въпрос, защитник.
— Искам да разберете, че този изпитателен срок преминава успешно. Случилото се тази вечер е последица от недоразумение и избухливост. То е по-скоро изключение, отколкото правило.
— Не се намирате в съда.
— Да, така е, ваше благородие, нo не бих искала онова, което видяхте да навреди на клиента ми, когато се срещнем в съдебната зала.
— Дадено. — Доволна от изявата на Рейчъл, а и от чутото, съдия Бекет разклати кубчетата лед в чашата си. — Обяснете случилото се тази вечер.
— Стана по моя вина — заяви Рейчъл и отмести чашата си встрани. — Погрешна преценка от моя страна, която наведе Ник на мисълта, че изпитва… нещо.
Бекет сви устни.
— Май започвам да разбирам. Той е здрав млад мъж, а вие — привлекателна жена, която е проявила интерес към него.
— И после всичко развалих — упрекна се Рейчъл с горчивина. — Мислех си, че съм овладяла нещата. Бях повече от сигурна, че всичко е под мой контрол.
— Познато ми е това чувство. — Бекет замислено посегна към ядките в купичката. — А сега неофициално. Започнете отначало.
С надеждата собствената й вина да облекчи положението на Ник, дори това да й струва отстраняването от делото, Рейчъл обясни. Бекет не я прекъсна, само кимаше с глава.
— И когато влезе в кабинета и ни видя двамата със Зак — завърши Рейчъл, — единственото, което съзря, бе предателство. Зная, че нямах право да се обвързвам със Зак. А извинението с нищо няма да помогне.
— Рейчъл, вие сте прекрасен адвокат. Което не пречи да имате личен живот.
— Но когато застрашава взаимоотношенията ми с даден клиент…
— Не ме прекъсвайте. Допускам възможността в този случай да сте направили грешна преценка. Допускам също така, че човек не винаги е в състояние да подбере времето, мястото или дори обстоятелствата, при които ще се влюби.
— Не съм казала, че съм влюбена.
— Забелязах това — усмихна се Бекет. — По-лесно е да се самообвинявате, като си повтаряте, че любовта няма нищо общо в случая. Не възразявате ли, защитник? Толкова по-добре, защото не съм свършила. Бих могла да кажа, че сте загубили обективността на преценката, но това вече ви е известно. Пък и не съм напълно сигурна дали обективността винаги дава най-правилния поглед. Съществуват толкова много нюанси между доброто и лошото. А за откриването на най-правилния път ние се борим всеки ден. Вашият клиент се опитва да намери своя път. А вие може и да не е успеете да му помогнете.
— Не искам да го разочаровам.
— Най-добре е да се постараете да му попречите сам на себе си да измени. Понякога се получава, друг път не. Ще откриете колко често се лъжем в очакванията си, когато на свой ред седнете на съдийската скамейка.
Съчувствието в очите на Бекет накара Рейчъл да посегне към виното.
— Не знаех, че е толкова лесно да разгадае мислите на човек.
— Стига човек сам да е извоювал това място, а и да е прекарал на този пост достатъчно дълго, не е трудно да отгатне амбициите ви. — Развеселена, съдия Бекет чукна чашата в тази на Рейчъл. — Още няколко години, защитник, и от вас ще се получи доста добър съдия. Нали това е вашето желание?