— Време е да се позабавляваме — изрева непознатият и избута напред едрия мъжага.
— Появи се изневиделица — отвратен обясни Рио, като пристъпи към бара. — Май слезе от горния етаж.
Чу се кикот, появиха се още двама въоръжени, и те с прикрити лица.
— Никой да не мърда. — Думите бяха подкрепени от изстрел по посока на корабния звънец, който глухо издрънча.
— Заключи предната врата, бе скапаняк. — Заповедта дойде от първия. — И никой да не стреля. Всички изпразнете джобовете си на бара. И не ми губете времето. — Той направи знак на третия от бандата да застане така, че всички да са на прицел. Портфейли, бижута, всичко. Ей, ти! — И той вдигна пистолета си към Лола. — Изтърси бакшишите, скъпа. Като те гледам, май добре печелиш.
Ник не се помръдна. Нямаше сили да се помръдне. Този глас му бе познат. Маските не му пречеха да разпознае кои са тримата въоръжени. Неприятният кикот на Ти Джей, размъкнатата му походка. Окъсаното яке на Кеш. Белегът върху ръката на Рийс, оставен от ножа на вражеската банда.
Това бяха неговите приятели. Неговото семейство.
— Какво правите, по дяволите? — поиска да знае той, като видя как Ти Джей събира плячката в торба за пране.
— Пребъркай ги — заповяда Рийс.
— Вие сте се побъркали.
— Веднага. — Рийс насочи оръжието към Рейчъл. — И никой да не се обажда.
Ник се подчини, но не изпускаше Рийс от поглед.
— Ти беше дотук, човече. Чашата преля.
Скрит зад маската, Рийс се ухили.
— Лягайте на пода! — кресна той. — По корем, ръцете зад главата. Ти не — обърна се той към Зак. — Ти опразни касата. А ти… — Дръпна Рейчъл за ръката. — От теб ще излезе чудесна застраховка. Ако някой вземе да се прави на много умен, като едното нищо ще я осребря.
— Не смей да я докосваш…
— Ник! — С тих, нетърпящ възражение глас го спря Зак. — Дръпни се. — Сетне започна да изпразва касата, като се стараеше да държи Рийс под око. — Тя не ви е необходима.
— Да, но ми харесва.
Рейчъл мъчително преглътна, усетила пръстите да се забиват в ръката й.
— Крехко месце — провикна се Рийс и примлясна. Ти Джей се изкикоти в отговор. — Май най-добре ще е да дойдеш с нас, хубавице. Да видиш как умеем да се забавляваме.
Рейчъл прехапа устни, за да възпре напиращите гневни думи. Забиваш ток в кокалчето на крака му, рече си тя. С лакътя уцелваш адамовата ябълка да му изкараш въздуха. Можеше да го направи и самата мисъл раздвижи кръвта в тялото й. Но това означаваше останалите мигом да започнат да стрелят.
Ник пристъпи напред и ето че Рийс подпря с юмрук брадичката на Рейчъл.
— О, миячът на чинии се кани да опита нещо ново. — Зъбите му проблеснаха в зловещо предизвикателство. — Хайде, де. Ядосай ме.
— Кротко, де. — Очевидно начинът, по които Рийс се отнасяше към жената, изнервяше Кеш. — Нали дойдохме за парите. Само за парите.
— Ще взема каквото си искам — обяви главатарят. И проследи как Ти Джей изсипва в торбата съдържанието на касата. — Другите къде са?
— Нямаше много клиенти — обясни Зак.
— Я не ме будалкай. В офиса има сейф. Отвори го.
— Заповядай тогава. — Зак бавно тръгна напред. Трябваше да овладее желанието да размаха юмруци, да сграбчи кикотещия се нищожник и да превърне лицето му в кървава пихтиеста маса. — Ще го отворя, щом я пуснете.
— Оръжието е в мен — напомни му Рийс. — Заповедите ги раздавам аз.
— Ти държиш пистолет — съгласи се Зак. — Аз пък зная комбинацията. Щом искаш да получиш съдържанието на сейфа, пусни я.
— Хайде, де — не се стърпя Кеш. Ръцете му, стиснали оръжието, вече се потяха. — Мацката не ни е притрябвала. Пусни я.
Под студения поглед на Зак, Рийс усети как губи първоначалното преимущество. А той искаше да ги накара да треперят. Всички. Искаше да ги чуе да пищят и да се молят. Та той бе главатар на Кобрите. Той ги държеше в ръцете си. И никой нямаше право да му противоречи.
— Отваряй — процеди през стиснати зъби. — Да не ти отворя аз дупка в челото.
— Така нищо няма да получиш. — С крайчеца на окото Зак зърна Рио, който леко се поизправи. Огромният му приятел бе готов да се бие до смърт. — Заведението е мое — додаде Зак. — И не искам никой тук да пострада. Пусни дамата и тогава ще получиш каквото искаш.