— Чудесно. Вашият отговор?
— Нахълтаха при брат ми.
— Аха. — Също като учителка, доволна от бързия напредък на свой ученик, Бекет се усмихна. — И това напълно променя нещата.
Забравил всички наставления на Рейчъл, Ник зае обичайната поза. Агресивно враждебна.
— Вижте, те нахълтаха с взлом, сцепиха главата на Рио, взеха да тормозят Рейчъл, а на всичкото отгоре размахваха пистолети. Нямаха право на това. Може би ще речете, че съм доносник, щом ги предавам, но знайте, че Рийс щеше да застреля брат ми. А такова нещо няма да допусна да му се размине.
— По-скоро си мисля, ЛеБек, че за кратко време сте се превърнали в трезвомислещ и способен да поема отговорности зрял човек, който не само умее да прави разграничение между добро и лошо, но и разбира какво е това преданост, което е дори още по-ценно качество. Твърде вероятно е отново да се случи да сгрешите, но се съмнявам, че провинението ви ще ви доведе обратно в моята съдебна зала. А сега, струва ми се, областният прокурор има да ми каже нещо.
— Да, ваше благородие. Щатът оттегля всички обвинения срещу Никълъс ЛеБек.
— Страхотно — неволно възкликна Рейчъл и скочи на крака.
— Свърши ли? — попита Ник.
— Още не — заяви Бекет и отново привлече всички погледи. Сетне удари с чукчето. — Е, сега вече свърши.
Рейчъл буйно прегърна Ник.
— Ти победи — прошепна му тя. — Искам да го запомниш. Ти сам победи.
— Няма да отида в затвора. — До този момент не бе допуснал никой, дори самия себе си, да прозре колко го плаши подобна възможност. За последен път прегърна Рейчъл сетне се обърна към Зак. — Отивам си у дома.
— Точно така. — Зак протегна ръка. Сетне изруга и привлече Ник в мъжката си прегръдка. — Ако правилно изиграеш картите си, хлапе, аз пръв ще покача мизата.
— Ще покачиш, друг път. Аз се готвя за съдружник.
— Ще ви помоля да ме извините, господа, чакат ме други клиенти. — Рейчъл ги дари със служебна целувка.
— Трябва да отпразнуваме случая. — Зак хвана ръцете я. Не знаеше какво да й каже. — Седем часа в бара. Не закъснявай.
— За нищо на света.
— Рейчъл — провикна се Ник след нея, — няма по-добра от теб.
— Има — отвърна тя през смях. — Макар че скоро смятам да елиминирам конкуренцията.
Рейчъл не успя да стигне навреме. Не стана по нейна вина. Откъде можеше да знае, че ще й натресат въоръжено нападение точно в шест часа?
Две години в службата за обществена защита, напомни си тя и леко се усмихна, като бутна вратата.
Когато чу да я приветстват, застина на място. Гирлянди, балони, глуповати на вид шапчици. А на стената в дъното висеше надпис.
„С Рейчъл не може да се мери дори Пери Мейсън!“
С замах Рио я покачи на раменете си и я отнесе до бара. Когато я пусна, някой тикна в ръката й чаша шампанско.
— Страхотно празненство.
Зак я дръпна за косата и не я пусна, додето не получи целувка.
— Постарах се да ги възпра, да ги накарам да те изчакат…
— Ей сега ще ги настигна… — започна Рейчъл и в следващия миг усети как зяпва от изумление. — Мамо?
— Вече хапваме от ребърцата на Рио — обяви Надя. — А баща ти ме е поканил на танц.
— Може по-късно и с теб да изкарам един танц — рече Юри и поведе Надя в ритъма на полка.
— Поканил си родителите ми. — Рейчъл поклати глава от изумление. — А онзи там, дето се тъпче с кюфтета, трябва да е Алекси.
— Частно празненство — рече Зак и чукна чашата си в нейната. — Ник сам изготви списъка. Погледни.
Рейчъл се привдигна на пръсти и го забеляза на една от далечните маси.
— Това там не е ли дъщерята на Лола?
— Направо се шашна, като разбра, че е прострелян.
— Един от най-добрите десет начина да направи впечатление на една жена.
— Ще го имам предвид. Искаш ли да танцуваме?
Рейчъл отпи от шампанското.
— Залагам седмичната си заплата, че не знаеш как се танцува полка.
— Губиш — заяви Зак и грабна ръката й.
Празненството се проточи с часове. А Рейчъл загуби представа за времето, додето опита всички специалитети на Рио, отпивайки от хубавото шампанско. Танцува, додето краката й започнаха да туптят, а накрая дори се съгласи да попее украински песни в дует със своя подпийнал баща.
— Хубаво празненство — обяви Юри, макар леко да се клатушкаше, докато си облече палтото.
— Да, папа.
Старецът се усмихна и се наклони към дъщеря си.
— А сега си отивам у дома да зарадвам майка ти.
— Само си приказваш. Ще захъркаш още в колата.
— Ами тогава ти ще ме събудиш.
— Може, може. — Надя целуна дъщеря си. — Гордея се с теб, моето момиче.
— Благодаря ти, мамо.
— Умно момиче си ти, Рейчъл. Ще ти кажа нещо, което вече сигурно и сама си открила. Намериш ли добър мъж, грабни го, нищо няма да загубиш, а изпуснеш ли го, губиш всичко. Разбра ли ме?