Втори защитник днес е доктор Чед Брайън, един от най-добрите адвокати на двадесет и първия век. Неговата способност да заплита съдебните заседатели в тежките дела е добре известна. С него са свързани няколко скандални процеса, най-яркият от които беше срещу Дейвид Куин, „чудовището на Алабама“. Това, че след оправдателната присъда Куин бе застрелян на изхода на съда от съпруга на една от неговите жертви, само увеличи славата на доктор Брайън.
По-долу, в центъра на трибуната, седят съдебните заседатели — шестима мъже и шест жени. В тях има нещо странно, което не мога да определя, но го почувствувах само преди няколко минути, докато те заемаха местата си. Може би необикновеното е в движенията им — равномерни, плавни, точни…
Внезапно в залата се надига шум. На подсъдимата скамейка един след друг заемат местата си първите четирима обвиняеми: президентът на Естапоза — Алваро Фелипес, неговият съветник Хулио Моралес, специалният пратеник на Съединените американски щати в Естапоза — генерал Бърджес — и полковник Пилкроу, командир на секретно американско подразделение.
Председателя се изправя. Неговият спокоен глас изпълва цялата зала и всички разговори стихват.
— Обявявам за открито първото заседание на специалния съд, свикан под егидата на юриспруденцията на Земята. Процесът ще се води срещу лицата, отговорни за престъпления против човечеството и природата. Обвиняеми и защитници, има ли някой от вас възражения срещу съдиите и съдебните заседатели?
Уейн веднага скача от мястото си.
— Кои са съдебните заседатели?
— Те са избрани измежду жертвите на престъпленията, с които ще се занимаем.
— Но те не са наши съвременници! — изправя се доктор Брайън.
— Те са жертви на последиците, които достигат и до наши дни. Почти всички те са в една или друга степен инвалиди — липсват им ръце, крака, пръсти… Двама от тях са слепи и виждат с помощта на очни протези.
— Но вие нямате моралното право да се намесвате в нашето време. Това може да доведе до непоправими последици, и то за вас.
— Не се тревожете за нас. — В гласа на Председателя прозвучава ирония. — Мен ме интересува друго. Нима вашият морал ви позволява да се намесвате в нашето време?
— Но ние не се намесваме!
— Намесвате се! Макар и косвено! Намесвате се по най-груб и безотговорен начин! Бих казал… варварски начин! И тая ваша намеса доведе ако не до непоправими, то до трудно поправими последици. И тези последици ние наричаме „екологическа трагедия“. Имате ли възражения?
— Имам! — бързо изрича Брайън. — Нищо не ни гарантира, че съдебните заседатели се намират на достатъчно високо интелектуално ниво.
— Те са избрани измежду хиляди кандидати. Ако желаете, можете лично да им зададете въпроси от която и да е област. Те са достатъчно подготвени, за да могат да отговорят на всичко, което ги запитате. Те са подготвени дори и по проектостатута, на междузвездното право.
— Нима вие сте установили контакт с извънземни цивилизации? — За пръв път в живота си Брайън не можа да овладее гласа си.
— Не, не можахме да влезем в контакт благодарение на вас!
— Това не мога да повярвам! Вие измисляте обвинения и инсценирате съдебен процес по неизвестни за нас причини.
— Бих бил щастлив да е така. Но нито процесът е инсцениран, нито обвиненията са измислени. Дерик Джонсън, като участник в експедицията за установяване на контакта, може би ще ви запознае как са изпаднали в положение на „персона нон грата“.
Мистър Джонсън се изправя спокойно, като човек, когото нищо вече не може да учуди. Като човек, който знае какво може и какво иска. Като човек, на когото целият живот се е превърнал в една неосъществена мечта.
— Защото техните предшественици са били по-умни от нашите. Защото те не искат тяхната планета да заприлича на нашата. Защото те по-добре от нас знаят какво е това жизнена среда.
Мистър Джонсън сяда.
— Имате ли въпроси към съдебните заседатели? — Запитването е отправено към доктор Брайън.