Доктор Брайън се оказва достатъчно благоразумен, за да избегне поражението. Макар да го гризе любопитство във връзка с експедицията на неговите потомци, той спокойно сяда, предоставяйки на Уейн да задава въпроси.
В следващите няколко минути Уейн напразно се мъчи да затрудни съдебните заседатели. Явно е, че те знаят не по-малко от него в областта на правото и екологията. Това е особено удивително, като се има предвид, че за тях нашите закони са остарели с четиристотин години.
Най-после Уейн разбира, че усилията му са напразни. Той сяда до доктор Брайън и се приготвя да слуша. Но в момента, когато Председателя е готов да започне процеса, Уейн отново се изправя.
Уейн. Току-що ми бе зададен въпросът, имам ли възражение срещу съдиите и съдебните заседатели. Сега мога да отговоря: не, нямам. Но защо не ми бе зададен въпросът, имам ли нещо против състава на обвиняемите?
Председателя за пръв път проявява признаци на недоумение.
— Моля ви, уточнете какво имате предвид?
Уейн. Смятам, че при подбора на обвиняемите, волно или неволно, е допусната груба грешка, която неминуемо ще придаде на процеса остро политическо звучене и ще компрометира високите цели на съдебното дирене.
Председателя. Все още не ви разбирам. Говорете по-точно.
Уейн. Като общ защитник на всичките седемдесет и осем обвиняеми, аз имах възможността да се запозная с техния списък. Този списък ми направи поразително впечатление. Разрешете ми един въпрос. Когато говорите за унищожаване на природата, отделни области ли имате предвид или цялата Земя?
Председателя. Разбира се, цялата Земя. Такава е мащабната цел, която си поставя процесът.
Уейн. Отлично! А защо тогава като обвиняеми са представени изключително хора от нашите държави? Ще си позволя да ви напомня, че в наше време тези държави заемат по-малко от половината територия на планетата. Или ще твърдите, че само в тях природата е била унищожавана.
Председателя. Благодаря за уточнението. Вие сам косвено уточнихте, че в комунистическите и социалистическите страни природата Е БИЛА унищожавана. Но пагубният процес на замърсяването там е преустановен.
Уейн. Настоявам за доказателства!
Председателя. Отхвърлям вашето настояване като несъстоятелно. Но от името на целия съд изразявам готовността да приема като обвиняем всеки виновник за подобно престъпление независимо от неговото гражданство, ако не е наказан справедливо от властите на своята страна.
Уейн мълчаливо сяда на мястото си. Процесът започва.
Обвинителя. Алваро Фелипес, вие се обвинявате в престъпно употребяване на средства, насочени към избиване на мирно население и към трайно унищожаване на природата. Какво можете да кажете в своя защита?
Президентът на Естапоза, едър и твърде пълен, облечен в светла униформа, украсена с ордени, се мъчи да запази самообладание.
Фелипес. Отричам обвинението. Вярно е, че в Естапоза се води война, допускам и това, че са възможни отделни нещастни случаи сред мирното население, но за всичко са виновни комунистите. Те убиха моя предшественик, президента Перейра…
Обвинителя. Отлично. Значи вие смятате, че убийството на Перейра може да ви послужи като смекчаващо вината обстоятелство. Моля да бъде показан атентатът, проведен в столицата Сан Матео.
Хенри Уейн пръв се досеща какво ще последва. Той се опитва да възрази, но не успява. Залата изчезва.
Картината, която заменя всичко наоколо, не може да бъде отличена от действителността. Всеки от съдиите, обвиняемите, защитниците и публиката е пренесен на едно и също място — на покрива на ниско шестетажно здание в Сан Матео. Горещината на деня, влажният въздух, шумът на уличното движение, долитащата отнякъде миризма на цъфнали акации — всичко това е взето от самия живот, то е неоспорима реалност.
Върху нагретия бетон седи младеж, облечен единствено в избелял работен комбинезон. Слаб, загорял от слънцето, той прилича на работник, но ръцете — гладки, грижливо поддържани — издават, че това е само маскарад.
До него лежи дълга металическа тръба. От пръв поглед разбирам какво е това — нов модел бластер, производство на „Бейли гън“.
Младежът е спокоен. Той наблюдава улицата, поднасяйки от време на време към устата си дълга пура. Намирам се само на няколко метра от него и дори усещам аромата на пурата, но той не ме забелязва.
Внезапно се раздава вой на сирена. Младежът грабва бластера и скача на крака.