Долу уличното движение е спряло. После иззад ъгъла се появяват четири открити автомобила. След тях, обкръжена от мотоциклетисти, се движи черна, закрита и навярно бронирана лимузина. За момент забелязвам зад дебелото стъкло шофьора, а зад него президента Перейра.
Оръжието вече е насочено към колата. Настъпва кратък миг на спокойствие, през който младежът е застинал, прилепил око към оптическия мерник. После от дулото на бластера излита огнен лъч и почти веднага ярък блясък закрива черната лимузина. Със секундно закъснение още два термични лъча, долетели от друг покрив, се забиват в автомобила. Но младежът вече не е на покрива. Той тича надолу по стълбите.
На улицата остава само локва бързо застиваща разтопена стомана.
Неочаквано бетонният покрив отстъпва място на разкошен кабинет. Двама души стоят в средата — младежът и Хулио Моралес.
— Отлична работа — казва Моралес. — Другите двама вече получиха своя дял. Ето и вашето възнаграждение.
Той взима от бюрото малка черна чанта и я подава на младежа. И виждайки го, че иска да я отвори, добавя:
— Не проверявайте. Не обичам да не ми вярват. Цялата сума е вътре.
Младежът излиза. Спуска се с асансьора и излиза в заден двор, задръстен със стари, ръждясали машини и автомобили. След кратко колебание се скрива зад един разбит камион и отваря чантата.
В следващия миг тялото му е разкъсано на хиляди парчета от страшна експлозия.
Отново мястото на действието се променя. Сега се намираме на зелена поляна пред бяла, двуетажна вила. Седнал под сянката на пъстър чадър, близо до ръба на мраморен басейн, Алваро Фелипес пие шампанско. Срещу него седи Моралес и съсредоточено гледа през чашата си към слънцето.
— Чудесно проведена акция — казва с широка усмивка Фелипес. — Сега властта е моя.
— Сега властта е наша — натъртва Моралес. — И не забравяйте, че зависим от… знаете от кого. Преди всичко трябва да се избавим от комунистите и техните съмишленици.
Завръщането в залата на съда е толкова внезапно, че ми е нужно известно време, докато се опомня. Наоколо хората развълнувано шумят.
Моралес е тайният шеф. Докато президентът объркано се оглежда наоколо, той вече е успял да обмисли новата си тактика.
Моралес. Доказателствата са неопровержими. Признавам, че атентатът беше извършен по нареждане на сегашния президент…
С глух рев Фелипес се хвърля към него, забравил за невидимото силово поле, което отделя подсъдимите един от друг и от останалите присъствуващи в залата.
Моралес. … но трябва да кажа, че той представляваше последен опит да предотвратим гражданската война, към която ни тласкаха комунистите. Както е известно, Перейра споделяше техните разбирания.
Обвинителя. Вие непрекъснато и за всичко обвинявате комунистите. Не допускате ли, че те са прави? Не в това, че са ви тласкали към гражданска война. Това не е истина! По-скоро те единствени са полагали усилия да я предотвратят. Те са прави в своята идеологическа прозорливост, в своя стремеж към безкласово общество.
— Не допускам такова нещо! Защо трябва те да са прави, а не ние?
Обвинителя. Времето го доказа. В нашето време цялото общество на Земята е безкласово.
Моралес. Не съм запознат със структурата на вашето общество. Но дори да е така, както казвате, това също е борба за власт. При класовото общество властта е наша и ние се ползуваме от нея. При безкласовото общество властта ще бъде на комунистите и те ще се ползуват от нея. Просто борба за власт.
Обвинителя. В днешното общество няма нито комунисти, нито фашисти. Има общество, чиято политика се свежда до икономически и културни изяви и междузвездни връзки. И тая политика е изградена предимно на базата на етиката и морала.
Моралес. Позволете ми да не зная по какви пътища ще се развива обществото четиристотин години след моята смърт. Това, че вече зная, според мен, е неестествено.
Обвинителя. Недопустимо е за един политически деец да не може да предвиди бъдещото развитие на обществото. По ваше време това, струва ми се, се нарича политическо късогледство.
Моралес. Да, така се нарича. Но ако нямаше късогледи, трябваше още през двадесет и първия век всички да станем комунисти.
Обвинителя. В това ви е грешката. Забавили сте развитието на човечеството с няколко столетия. И може би сега нямаше да седите на подсъдимата скамейка. Но аз мисля, че не само вашето политическо късогледство е причината за разглежданите събития.
Моралес. А какво друго?
Обвинителя. Финансовите интереси.