Моралес. Не зная как е при вас, но при нас парите играят голяма роля. А властта, това е пари.
Хенри Уейн. Протестирам! По същество това няма нищо общо с процеса.
Обвинителя. Напротив…
Председателя. Протестът се приема.
Обвинителя. Да приемем, че това беше само един идеологически спор.
Моралес си сяда с вид на удовлетворен.
Председателя. Моля, Обвинителя да продължи.
Обвинителя. Хулио Моралес — Моралес се изправя. — И все пак вие не предотвратихте войната.
Моралес. Това беше невъзможно. След преврата започнаха непрекъснати въоръжени провокации, срещу които трябваше да изпратим армията. Скоро метежниците заеха редица области в южната част на страната и всякакво уреждане на спорните проблеми по мирен път стана невъзможно.
Обвинителя. Нека оставим въпросите за началото на войната, въпреки че вашето изказване противоречи на истината…
Чед Брайън (към Председателя). Ваша чест, протестирам против подобно твърдение. То е необосновано и цели да настрои съдебните заседатели срещу обвиняемия. Протестирам и против някои тенденциозно зададени въпроси от Обвинителя.
Председателя. Протестът на защитата е приет. Моля Обвинителя да продължава да излага фактите по обвинението, без да се отклонява от същността му.
Обвинителя. Хулио Моралес, знаете ли какво оръжие се използува от вашите войски в борбата срещу партизаните?
Моралес. Самолети, танкове и стандартно пехотно въоръжение, прието в някои чужди армии. Предполагам, че това не ви учудва — в борбата срещу комунизма нашите съюзници ни оказват помощ. Само търговска, разбира се.
Обвинителя. А от какво се разбира?
Моралес. Как от какво? От само себе си се разбира.
Обвинителя (спомняйки си предупреждението на Председателя). Какво знаете за химическите средства, употребявани във войната?
Моралес. Не ми е известно нищо за подобни средства. Ако е имало такива, те са били прилагани без мое знание и разрешение.
Обвинителя. В такъв случай ще бъдем принудени да покажем пред всички присъствуващи доказателствата за вашата виновност.
Брайън. Протестирам! Още не е доказано дали можем да считаме за достоверни картините, които ни се показват.
Председателя. А как биха могли да бъдат инсценирани?
Брайън. Не съм специалист по видеотехника.
Председателя. Посочете специалисти от вашето време и ние ще ги призовем на процеса.
Брайън. Не е нужно. Аз само изказах съмнение.
Председателя. Всичко, което виждате, за съжаление наистина се е случило. Отхвърлям протеста. Моля Обвинителя да продължи.
Обвинителя. Аз нямам какво повече да кажа. Сега ще видите всичко.
Залата на съда отново изчезва. Летим над висок планински масив, покрит с гъста тропическа гора. В плътния зелен покрив не се вижда нито една пролука. Само орляци пъстри птици излитат над него.
— Мато Виехо, една от областите, където според Моралес се намират големи групи въстаници. — Раздава се гласът на Обвинителя. — В действителност тук живеят само многобройни индиански племена. Нарядко се срещат и малки села, в които населението действително симпатизира на въстаниците, но не взима пряко участие в бойните действия.
Иззад хоризонта се появяват няколко блестящи точки. Те се приближават с огромна скорост и след малко вече могат да се различат очертанията им. Това са самолети „Верволф-105“. Летят ниско и след всеки от тях се влачи едва забележим димен шлейф. За по-малко от минута техният строй преминава над планината и изчезва зад върховете.
— Виждате един момент от изпълнението на програма №9, ръководена лично от специалния пратеник на Съединените американски щати в Естапоза, генерал Бърджес. Крайната цел на програмата е лишаване на партизаните от опорни пунктове. Погледнете каква е картината на следващия ден.
Само за един ден планината е изменена невероятно. Тропическата растителност е изчезнала. Останали са само дънерите на дърветата, протягащи към небето своите голи, почернели клони. Сега между тях може да се различи река, на брега на която са седнали няколко почти голи индианци.
— Три месеца по-късно — казва Обвинителя.
Реката е пресъхнала. Край нея се простират голи скали. Напразно се оглеждам наоколо. До самия хоризонт не се вижда нито едно дръвче, нито стръкче зеленина. Само нещо бяло, блестящо на слънцето, нарушава монотонността на гледката. Скелет. Навярно някой от индианците.