— Освен Мато Виехо програма №9 обхваща още дванадесет области с обща площ над 200 хиляди квадратни километра. Унищожените местности са рядко населени, поради което случаите на гладна смърт не надхвърлят 14 хиляди. Но земята в тези области не е възстановена и до днес.
Картината почти не се изменя. Същите голи склонове, но сега скалите са обезобразени от ерозията. Коритото на някогашната река едва може да се различи. Под нас се простира суха мъртва планина.
— Земята е отровена с извънредно устойчиви вещества. За изминалите четири века те не са се разпаднали. Унищожаването им е свързано с големи трудности и изисква дългогодишен труд. За съжаление машините малко могат да помогнат в тази работа. В тези области почти всичко трябва да се извършва от хората. Затова много от тях са пустинни и до днес.
Видението се разсейва. Отново ни обкръжават белите стени на Двореца на правосъдието. На трибуната защитникът Хенри Уейн се изправя на мястото си.
Уейн. Дори ако допуснем, че президентът и неговият съветник са знаели за програмата, те едва ли са могли да си представят нейните екологични последици. Очевидно е, че за тях това е била една безобидна акция срещу метежниците.
Обвинителя. Най-добра представа за резултатите е имал генерал Бърджес, който осем години по-рано е провеждал аналогична програма в една африканска държава. Но това не снема отговорността от Фелипес и Моралес. Те са знаели какво вършат. Бърджес ежедневно им е предавал отчетите на полковник Пилкроу, главния изпълнител на програмата.
Президентският дворец в Сан Матео. Личният кабинет на Алваро Фелипес. Седнал зад бюрото си, президентът прелиства документите, извадени от кожена папка с надпис „Строга секретно“. В креслата срещу него седят Бърджес и Моралес.
— Този Пилкроу е отличен изпълнител казва Фелипес. — Ако продължава така още две седмици, в страната няма да остане нито едно дръвче. Мисля, че скоро ще свършим с тая сган. Жалко, че нямам повече способни изпълнители като Пилкроу.
— Пилкроу е не само изпълнител — възразява генералът. — Прегледайте отчетите по-добре. Там има много ценни предложения за усъвършенствуване на дейността. Полковник Пилкроу е един от най-способните ни офицери. Той не се задоволява да следва заповедите и инструкциите, а търси начин да ги приложи най-пълно. Сигурен съм, че без него програмата не би била изпълнена и наполовина.
— Може би трябва да го наградя с орден „Огнен кръст“ — промърморва Фелипес.
— По-добре не правете това. За предпочитане е участието на наши войници в тази война да остане скрито. И без това имаме достатъчно неприятности с разните международни комисии.
Настъпва кратка пауза. Моралес, който досега е мълчал, използува момента, за да се намеси в разговора.
— Ние изгубихме много. Горите са унищожени, земята ще остане безплодна за десетки години. Искам най-после да знам какво ще получим в замяна.
— Онези, от които получавате помощ, не се интересуват от горите. За тях са важни две неща: уранът и нефтът. И преди да започнете да хленчите, спомнете си, че програма №9 се прилага по ваша молба. Горите са единствената жертва, която правите. Войниците ви отстъпват панически при всяко сражение.
— Горите и земята, и… хора. Аз смятам, че това не е малко — не отстъпва Моралес. — И запомнете, генерале, това не е хленчене, а равносметка. Унищожаваме горите и земята, ще ни вземете урана и петрола. За нас какво ще остане?
— Властта.
— Владетели на пустиня. Блестяща перспектива — иронизира Моралес. — Не мислите ли, че такъв владетел няма да има с какво да се похвали. Богатите владетели са силни владетели. А ние ще бъдем бедни владетели. Много по-бедни, от който и да било друг — без земя и без поданици.
— Моралес, не съм искал мнението ви по този въпрос — обажда се Фелипес.
— А защо не ни окажете военна помощ в по-широки мащаби — бързо казва Моралес на генерал Бърджес.
— И да превърнем тази война в световен проблем. Знаете ли, че вече в редица страни се подготвят интернационални бригади в полза на метежниците? Те чакат само нашата намеса. А могат да пристигнат и без нея. Ако в най-кратък срок не се справите с положението, не мога да гарантирам за нищо.
Фелипес излиза иззад бюрото си и застава пред генерала. Очите му блестят.
— Да приложим програма №32!
Бърджес скача на крака. На лицето му изпъкват мускулите на челюстите.
— Вие сте луд! Това няма да ви даде нищо! Първите резултати ще се появят едва след година. Програма №32 е предвидена за съвсем други случаи.
— Оставете ние да съдим какво е нужно, генерале — спокойно казва Моралес. — Все пак това е наша страна.