Выбрать главу

Моралес се мъчи да поправи предишната си грешка. Той е разбрал, че нито Фелипес, нито Бърджес са останали доволни от думите му.

— Лично аз съвсем не съм убеден, че войната ще свърши до една година. А ефектът на програмата е огромен. Въпреки мнението на президента метежниците постигат успехи не с чужда помощ, а главно благодарение на високия боен дух. Нека видим къде ще отиде този боен дух след една година.

— Решително съм против. След прилагането на програма №32, действително ще останете владетели без поданици.

— Генерале, винаги сме се разбирали с вас. Не се противете, щом ние настояваме за програма №32 — намесва се Фелипес.

Генерал Бърджес отново сяда. Сега той е спокоен и съсредоточен. Може би вече обмисля подробностите по прилагането на програмата.

— Нямам нищо против. В края на краищата това е ваша работа. Запомнете само, че никой не трябва да знае за програмата. Отговорността за всичко пада единствено върху правителството, тоест върху вас.

Военното летище в Сан Матео. На бетонната писта стоят няколко „Верволфа“ без отличителни знаци. Под наблюдението на полковник Пилкроу войници от армията на Естапоза тикат към самолетите колички, натоварени с големи контейнери. Върху всеки от стоманените цилиндри е нарисуван старинният знак на смъртта — череп с кръстосани кости.

— По-внимателно — нарежда Пилкроу. — Ако някой от контейнерите се отвори, бих предпочел саморъчно да се стерилизирам. След като застрелям виновника, разбира се.

И той гръмко се смее на шегата си.

Гласът на Обвинителя заглушава този страшен смях.

— Същността на програма №32 се състои във въздействие върху населението с генетически отрови, оказващи пряко влияние на наследствеността. Нейното прилагане в Естапоза е било насочено изцяло към мирното население във въстаническите райони. Използуването на посочените вещества за военни цели е невъзможно. Те имат въздействие единствено върху бъдещото поколение. Точно това имаше предвид генерал Бърджес, когато казваше, че ефектът ще се прояви след време.

Залата на съда. Четиримата обвиняеми се изправят почти едновременно.

Фелипес. Аз трябваше да изпълня своя дълг в борбата срещу комунистическата опасност!

Моралес. Аз само подкрепях решението на президента! Не можех да очаквам, че той ще постъпи така необмислено.

Бърджес. Аз протестирах.

Пилкроу. Изпълнявах заповедите на генерал Бърджес. Не можех да не се подчиня. Аз съм военен.

Обвинителя. Освен програмите №9 и №32 в Естапоза са били използувани и редица обикновени химически отрови. Във всички случаи обвиняемите са знаели това, съзнавали са последиците и в една или друга степен са допринасяли за изпълнението на програмите. Имали са пълна свобода на действие и са могли да избягнат престъпленията при желание за това.

Уейн. Отново изказвам мнение, че моите подзащитни не са могли да знаят последиците от програмите №9 и №32. Впрочем самият аз не съм видял още нищо от резултатите на програма №32.

Времето сякаш спира. Като в някакъв кошмар се редуват обезобразени детски тела — без ръце, без крака, с китки, излизащи направо от раменете, с изкривени черепи, с гладки лица, върху които няма и следа от очи, уста, нос, със зеещи дупки на мястото на лицето, близнаци — преплетени така, че са се превърнали в подобие на октопод.

Когато всичко свършва, в залата настъпва тишина. Между белите стени тегне ужасът. Най-после един от защитниците се изправя.

Брайън. Картината, която ни показахте, е ужасяваща, но аз съм сигурен, че никой от тях не е видял… жертвите на програмите. Те не са могли да си представят резултатите.

Председателя. Наистина, никой от обвиняемите не е видял в действителност резултатите от прилагането на програмите. Но Клод Итърли също не е видял резултатите от своя полет над Хирошима, но нито съвременниците му, нито бъдещите поколения го оправдаха. Обвиняемите също не могат да бъдат оправдани. Още повече, че те са знаели какво вършат.

Обвинителя. Естапоза до гражданската война беше едно от най-добре запазените места на Южна Америка. Възстановяването на природата би могло да започне от нея. Но в резултат на престъпните действия на обвиняемите страната се превърна в пустиня. По тяхна вина през войната и след нея загинаха стотици хиляди хора, а много други останаха инвалиди за цял живот.

Председателя. Има ли защитата да каже още нещо в полза на обвиняемите?

Уейн. Пред неопровержимите доказателства мога само да кажа, че отраженията на една съвременна война върху природата трудно могат да се предвидят дори от специалисти еколози. Настоявам върху това, че моите подзащитни не са предвиждали последиците и моля съдебните заседатели за снизхождение.