Флайърът се приземяваше пред Двореца на правосъдието и аз изтичвах нагоре със стиснати устни.
Една сутрин се събудих по-рано от обикновено. Беше тихо. През отворения прозорец в стаята нахлуваше лек ветрец и люлееше прозрачните завеси. Слънцето още не беше изгряло и над земята се стелеше тънка мъгла.
Станах и се приближих към прозореца. В тревата блестеше роса. Отчетливо виждах началото на гората, но по-нататък дърветата избледняваха и се губеха в мъглата.
Нещо изшумоля в храстите и на поляната излезе елен с огромни разклонени рога. Няколко секунди той стоя неподвижно, сетне рязко се обърна и с огромен скок изчезна в гората.
Аз не усетих как тръпнах към вратата, прекрачих прага и се озовах пред вилата. Краката ми потънаха в меката трева. Хладната роса, проникнала през чорапите, ме накара да потръпна. С всеки миг наоколо ставаше все по-светло и мъглата се разсейваше. Сега можех да различа всяко клонче, всяка игличка на боровете, всяка прозрачна капка, увиснала по листата на храстите. Струваше ми се, че времето е забавило своя ход и за всяка крачка са ми нужни години.
После нещо сякаш избухна вътре в мене. Времето отново се върна в своето течение и аз разбрах, че съм свободен.
Страхът беше изчезнал. Измокрен от росата, аз се промъквах сред храстите, тичах между боровете, подплашвах накацалите по клоните птици. Изпълваше ме радостта на откривател, който е достигнал до нов свят. Бях пиян от въздуха, от изчезналата мъгла, от слънцето, чийто лъчи вече пламтяха в короните на боровете.
И изведнъж една мисъл ме накара да спра. Какви дървета бях виждал в досегашния си живот? Почернели от мръсотия дървета в градските паркове, някоя запазена горичка, пълна с промишлени остатъци. Съвсем доскоро е имало гори, след това изведнъж те са изчезнали. Сегашният процес щеше да накаже главните виновници, но щеше ли това да спре унищожението? Като гледах гората край себе си, ми се искаше да вярвам, че това ще стане. Нали тая гора е бъдещето на Земята, в което, по странно стечение на обстоятелствата аз надникнах. Бях убеден, че унищожението ще спре, макар че престъпниците са стотици хиляди, милиони.
На връщане се заблудих. Крачех през храстите, без да знам в коя посока се намира вилата, и бях изненадан, виждайки пред себе си широка река. Прозрачните води плавно се носеха сред горския коридор. Виждах дори на най-дълбоките места дъното, покрито с пясък и дребни, заоблени камъчета.
Продължих през гората, замислен за съдбата на моя свят. Докъде бихме стигнали, ако не се намери твърда ръка да ни спре? Ако не победи разумът? Всеки ден, всеки час ние унищожавахме и себе си. Познавах реалните статистически данни, които говореха за рязко спадане на средната продължителност на човешкия живот.
Когато намерих вилата, заварих Джонсън търпеливо да ме чака.
Този ден закъснях за съдебното заседание.
Моретата се задушават
Погледнете тези снимки. Припомняте ли си сензацията? Милиардерът Еритриадис излиза от църквата заедно с новата си съпруга, известната певица Дейзи Соул. Още в деня на бракосъчетанието някои от скандалните вестници зададоха въпроса, колко ли ще трае този брак? Както се установи само след година, те питаха с право. Погледнете снимките по-долу. Янис Еритриадис пред съда. Обвиняват го в убийството на собствената му съпруга. Но вие отлично знаете как свърши всичко. Двама висши полицейски чиновници, които поддържаха обвинението, се самоубиха при загадъчни обстоятелства. Няколко дни по-късно делото бе прекъснато и Еритриадис бе освободен по добрата стара формулировка: „поради липса на доказателства“.
Сега прочутият милиардер, собственик на огромен танкеров флот, отново е пред съд. Но този път той е лишен от възможността да се оправдае чрез задкулисни машинации. Ще успее ли все пак да се измъкне? Той, изглежда, се надява на това. Въпреки сериозното обвинение Еритриадис може би има шансове. За втори защитник той е избрал Спирос Паликис, ловкия адвокат, който го спаси от обвинението в убийство. Първи защитник, естествено, е Хенри Уейн. Седнал до Паликис, рижият великан съсредоточено разгръща някаква дебела папка, навярно предварителните материали по обвинението.