Еритриадис. Може да се каже, че е така.
Обвинителя. Да се върнем малко назад. Когато научихте за откриването на огромно нефтено находище край бреговете на Индонезия, вие се заинтересувахте от него. И това е напълно обяснимо. Намаляването на нефтените запаси водеше до все по-слабо натоварване на вашия танкеров флот. Финансовото ви положение ставаше нестабилно. Затова вие решихте да вложите всичко, с което разполагате, в разработката на находището. Но бяхте в криза. Откъде намерихте необходимите средства?
Уейн. Обвинението задава странни въпроси. На всички е известно, че за господин Еритриадис финансовата страна на подобна операция не може да създаде трудности.
Обвинителя. Моля, ако сте толкова уверен в думите си, отворете папката, която е пред вас, и проверете преписите от банковите сметки на обвиняемия за периода, когато е създадена „Интернейшънъл петролеум шелф къмпани“. Ще се убедите, че той не е разполагал с достатъчно налични средства. Тук обаче идва щастливият случай — потъването на танкерите „Елф“ и „Хиперион“.
Паликис. Не виждам какво общо има това с процеса.
Обвинителя. Позволете ми все пак да припомня някои събития около потъването на тези два танкера. Точно в тези дни, когато Еритриадис напразно търси средства за основаването на новата компания, група престъпници решава да го шантажира. Обвиняемият тъкмо е пристигнал в Париж, когато пред стаята му в един от луксозните хотели се събира тълпа от журналисти. Сред тази тълпа стои един младеж, който изважда от джоба си писмо и го връчва на Еритриадис. Съдържанието на това писмо вече е съобщено на журналистите. Група неизвестни бандити заплашват, че ако до един часа не получат милион долара в брой, ще взривят танкерите „Елф“ и „Хиперион“. Всичко е направено шумно, блестящо, явно престъпниците обичат рекламата. Какво е това? Реална заплаха или блъф? Еритриадис се спира на втората възможност и повиква полицията. Както съобщават по-късно вестниците, полицията действува извънредно стремително. Младежът, който е връчил писмото, бива арестуван. Една инжекция с веростимулин го принуждава да издаде скривалището на своите съучастници. Специални полицейски отряди потеглят към мястото, за да арестуват престъпниците. Завързва се престрелка, в която загиват четирима неизвестни и един полицай. В квартирата следствените органи намират включена мощна радиостанция. С нея са задействувани радиоуправляемите взриватели на бомбите, скрити в танкерите „Хиперион“ и „Елф“. Погледнете резултата от взрива на танкера „Хиперион“ с водоизместимост 500 хиляди тона.
Летим над огромен пожар. Нефтът, разлян по повърхността на океана, гори, изпускайки огромни кълба черен дим. Накъдето и да се погледне, картината е една и съща — пламъци, пламъци до хоризонта. Над това фантастично зарево като дребни насекоми кръжат самолети и хеликоптери. От тях към горящите вълни се сипе бяла пяна. На местата, където пада, тя за момент усмирява пламъците, но дори и тези малки черни петна сред пожара бързо изчезват. Нищо не може да укроти огнената стихия.
— Това става край бреговете на Бермудските острови — казва Обвинителя. — Пожарът се движеше към островите, но след четиридневна героична борба аварийните команди успяха да го изгасят. Вижте сега картината след аварията на танкера край южните брегове на Англия.
Почти същият гигантски пожар. Разликата тук е само в броя на самолетите. Те кръжат на цели ята и изсипват препарати над пламналия нефт. В акцията са се намесили и набързо съоръжени за целта кораби.
Отново сме в Двореца на правосъдието.
Обвинителя. Въпреки пожарите, край Бермудските острови останаха около сто хиляди тона нефт, а край бреговете на Англия около осемдесет и пет хиляди. Тези нефтени петна не можаха да бъдат премахнати въпреки положените усилия. Те станаха причина за смъртта на десетки хиляди птици, замърсиха плажове…
Уейн. Да, но това не е станало по вина на Еритриадис!
Обвинителя. Ще видите след малко каква е ролята на Еритриадис в тази драма, в която впрочем загинаха над триста души от екипажите на танкерите и от аварийните команди. Да се върнем към момента, когато бандитите, отчаяни от действията на полицията, решават да взривят корабите.
Пусто поле. Над полегналата трева, над градините, засадени със зеленчуци, над редките горички се сипе мръсен дъжд. В далечината се вижда мокър асфалтов път, край който голям пътепоказател съобщава: „Париж — 65 километра“.