Виейки със сирените, колона полицейски коли се отклонява от шосето и се приближава към малка къщичка. Автомобилите заобикалят ниското здание и въоръжени полицаи с кислородни маски изскачат от тях. Един високоговорител обявява гръмливо:
— Предайте се! Нямате никакви шансове!
Вместо отговор от прозорците се разнася стрелба. Полицаите залягат.
— Огън! — командува един от офицерите. Стотици куршуми се забиват в стените на къщата. Грохотът на залповете изпълва влажния въздух.
Вътрешността на къщата. Залегнали край прозорците, трима от бандитите стрелят към нападателите. Четвъртият е застанал край радиостанцията.
— Време е — казва той и натиска един бутон.
После, въздишайки от облекчение, престъпникът изважда от джоба си мръсна бяла кърпа и я размахва на прозореца. Останалите спират да стрелят. След малко секва и стрелбата отвън. Бандитите се приближават към вратата и чакат.
Следващите събития стават много бързо. В къщата нахълтват трима полицаи.
— Горе… — извиква първият.
Но той не успява да довърши фразата си. От упор вторият полицай изстрелва в гърба му кратък автоматен ред. Нещо не е наред, бандитите разбират това и се хвърлят към оставеното на пода оръжие, ала преди да го докоснат, третият полицай насочва автомата си към тях и натиска спусъка.
Завръщаме се в залата на съда. Еритриадис отчаяно бърше с кърпа лицето си.
Обвинителя. Печална жертва… Така наричаха вестниците смъртта на полицая. Само няколко души знаеха истината. Подкупени от Еритриадис висши полицейски чиновници бяха избрали този рядко честен полицай за изкупителна жертва. Той им беше създал някои неприятности.
Уейн. Как може да твърдите, че обвиняемият има нещо общо с тази афера?
Обвинителя. А откъде мислите, че полицията е узнала мястото, в което се укриват шантажистите? От техния съучастник? Така казват вестниците. Но той изобщо не е разпитван. Можем да докажем и това. А ако желаете, ще покажем главното доказателство — разговора на Еритриадис с един от убитите.
Еритриадис. Не трябва. Признавам… че направих това… заради застраховката на танкерите.
Уейн. Добре, но всичко това е в областта на криминалните престъпления. Какво интересно намира съдът в подобно провинение на Еритриадис?
Обвинителя. Грешите. Наистина обвиняемият не е виждал нищо друго освен парите и хората, които е трябвало да загинат, за да улеснят пътя му към тях. Той е забравил за стотиците хиляди тонове нефт, попаднали в океана вследствие на авариите. И обвинението не свършва дотук. След като взима парите от застраховката на двата танкера, Еритриадис е в състояние да организира международната компания за експлоатация на нефтеното находище край Индонезия. Така се ражда „Интернейшънъл петролеум шелф къмпани“. На дълбочина двеста метра бива изградено подводно съоръжение и започва извличането на нефт. Естествено, това е свързано с много трудности, но има и някои предимства — например опростената експлоатация. Прави се сондаж до нефтоносния пласт. През друг сондаж, който стига под нефтоносния хоризонт, се спуска морска вода. На дълбочина двеста метра тя има налягане двадесет атмосфери и изтласква нефта нагоре. Първичната обработка се извършва също под водата. Утайниците и сепараторите са разположени на дъното. Газът, водата и тежките фракции на нефта се изхвърлят направо навън — в морето. Това до голяма степен намалява разходите по експлоатацията на находището. А как се отразява на морските обитатели, ще ви покажа след малко. По-нататък пречистеният нефт се събира в големи подводни резервоари и периодично се прибира с помпи от танкерите. Моля, погледнете как изглежда подводното съоръжение.
Но нищо не може да се види. Изведнъж се оказваме в някаква гъста тъмна мътилка, която не позволява на погледа да стигне по-далече от един метър.
— Такава е водата край мястото на сондажите — казва Обвинителя. — И това се простира на много километри наоколо. Сега ще проясним изображението.
По дъното са пръснати стотици метални куполи, свързани с широки галерии, и плетеници от електрически кабели. Над тях, привързани с вериги към тежки бетонни блокове, бавно се полюляват сферичните резервоари. Нагоре, към повърхността, се издигат дебели шлангове, по които нефтът се изтегля от танкерите. Над много от куполите водата е затъмнена от нефт, мазут и мехури газ, които стремително изплуват нагоре. Дъното е покрито с дебел слой черна тиня. Дълбоководна пустиня — само така може да се нарече това място. Такива са и думите на Обвинителя:
— Тази област от морското дъно край Индонезия бе превърната в пустиня. Нефтът и газът, разпръснати из водата, са убили всичко живо в радиус от десетки, дори стотици километри. Но за да не бъда голословен, искам да видите какво е представлявал този район преди „Интернейшънъл петролеум шелф къмпани“ да погуби морските обитатели.