Ние плуваме из чиста, прозрачна като зеленикав кристал вода. Дъното е покрито с водорасли, из които играят хиляди малки рибки с приказно ярки цветове. Голяма акула лениво кръжи из водата. Ято риби-пеперуди се стрелка недалече от нея. По дъното рак-отшелник бавно влачи своята черупка.
Издигаме се нагоре. Водата просветлява, постепенно губи зеления си цвят. Морските обитатели стават все по-многобройни. Коралите разперват своите израстъци като клони на фантастични дървета. Сред тях плуват риби-хирурзи с прекрасна жълтосиня окраска. Други, непознати риби се събират накуп като ята от прелетни птици. Картината е неописуема. Тук навсякъде гъмжи живот, който скоро ще бъде унищожен от нефта. Подводната красота ще бъде погубена.
Очарователната подводна картина изчезва и продължава реалността — съдът срещу убийците на живота.
Обвинителя. Нефтът се разлива по повърхността на моретата върху огромни площи. А именно в повърхностните слоеве са най-разпространени планктонът, хайверът и личинките на много от водните обитатели. Нефтът унищожава инкубаторите на океана и заедно с тях невероятно множество живи организми още при тяхното раждане или преди да са се развили. Тук бихме могли да завършим, но искам да спомена и за милионите птици, ставащи жертви на нефтените петна. Чайки, албатроси и десетки други видове птици се гмуркат във водата, търсейки храната си. Само за миг перата им могат да бъдат покрити с нефт. Птиците вече не могат да летят, перушината им престава да ги защищава от студа, а погълнатият нефт води до отравяне. После вълните изхвърлят труповете им на брега.
Летим ниско над пусти плажове, изцапани с нефт. Хиляди малки черни купчинки лежат на мръсния пясък. Това са птици с омазнена, сплъстена перушина — неузнаваеми, грозни тела.
Обвинителя. Прибавете към това китовете и делфините, загинали от попадане на нефт в дихалото. Има ли какво да добавим?
Председателя. Може ли защитата да каже нещо в полза на обвиняемите?
Уейн. Искам да повтаря две неща, които вече казах. Първо, моите подзащитни не са единствените виновници за замърсяването на океаните. И второ, господин Еритриадис има големи заслуги за намаляване на безработицата и в борбата против енергийната криза.
Председателя. Аргументите на защитата не могат да бъдат приети. Еритриадис е работил единствено за своя печалба. Като доказателство можем да посочим, че той остави Англия без петнадесет милиона тона договорен нефт, когато английското правителство не се съгласи с повишаването на цените.
Обвинителя. Ние не можем да осъдим всички виновни. Затова избрахме най-големите престъпници: Еритриадис, който системно допринася за замърсяването на океаните с нефт, и Каталано, който е прикривал престъпните действия на цялата асоциация на собствениците на танкери. С това смятам обвинението за завършено.
Председателя. Отново питам защитата, може ли да добави нещо?
Уейн и Паликис мълчат.
Председателя. Моля съдебните заседатели за присъдата.
Председателят на съдебните заседатели се изправя. Гласът му глухо звучи в мълчанието на съдебната зала.
— Обвиняемите Янис Еритриадис и Карло Каталано се признават за виновни.
Председателя. Закривам третия ден на процеса.
Публикуването на този репортаж предизвика нова буря в целия свят. Изплашени от това, собствениците на танкери побързаха да приемат монтирането на „черните кутии“. Международната организация за чистотата на Средиземно море бе разформирана и на нейно място възникна нова организация за контрол над танкерите.
Бяха направени неприятни разкрития за връзките на Еритриадис с някои висши полицейски чиновници. Разкрита бе цяла мрежа от корупция, започваща от престъпния свят и достигаща до правителствата. Няколко души се самоубиха, впрочем напълно безсмислено, защото скоро след това скандалът бе потушен.
Светът очакваше новия репортаж на Елмър Уелч.
Хенри Уейн живееше във вила, подобна на моята. Открих това съвсем случайно, когато през един свободен ден реших да направя по-голямо пътешествие из гората. Дългите разходки ми доставяха неописуемо удоволствие.
Запитах Джонсън дали може да ми намери отнякъде компас, но той поклати глава.