Председателя. Във вашия век има хиляди, които бихме могли да призовем към отговорност. Но пред нашия съд сме изправили само малка част от тях. Във всички случаи сме избрали главните виновници. Що се отнася до останалото, давам думата на Обвинителя. Мисля, че той може ясно да ви покаже какво са извършили обвиняемите.
Обвинителя. На атола Тетатоера бяха взривени две ядрени бомби от нов тип, наречен „зет“. Това беше експериментална проверка на бомбите, създадени само няколко месеца по-рано от националния институт за военноядрени проучвания под прякото ръководство на професор Ирмар.
Уейн. Трябва да се има предвид, че професор Ирмар е само един учен. Той се е занимавал с теоретични проблеми и е бил твърде далече от тяхното практическо приложение. Тук се поставя един деликатен проблем: може ли изобретателят на оръжието да отговаря за вредите, нанесени от неговото откритие?
Обвинителя. Дейността на Ирмар не е толкова невинна колкото се опитвате да я представите. — Вдига от масата пред себе си дебела черна папка. — В тази папка освен чертежите на бомбата „зет“ се намират и изчисленията му за най-ефективното й приложение. Твърдо можем да кажем, че именно той е бил най-добре осведомен за действието на бомбата.
Уейн. Но защо трябва да спорим на морални теми, когато откритието на професор Ирмар никога не е било използувано срещу хора.
Обвинителя. С него са били извършени два опита на атола Тетатоера. В процеса на заседанието ще ви представим неопровержими доказателства, че при опитите има загинали хора.
Направи ми впечатление, че Уейн си седна, без да възрази. Струва ми се, че един от най-популярните юристи на двадесет и първия век, юристът боец, за когото не съществуваха неопровержими аргументи, беше разколебан.
Колотие. Бързам да посоча, че употребените за експеримента бомби са били с намалена мощност.
Обвинителя. Това не променя същността на нещата. След малко ще имате възможност да се убедите лично в мощността на бомбите. А сега нека продължим с подготовката на опитите. Военното командуване е било поверено на генерал Йор Креснер.
Колотие. Генералът е изпълнявал решение на правителството. Неговото задължение е било единствено да следи за правилното провеждане на опитите.
Обвинителя. Можем да представим разговор между Креснер и министъра на отбраната, от който става ясно, че настояването на генерала е било решаващо за разрешаването на опитите. Желаете ли да го видите?
Преди защитникът да отговори, генерал Креснер се надига от подсъдимата скамейка, бързайки да парира удара.
Креснер. Не е нужно да представяте доказателства. Аз не смятам да отричам, че използувах цялото си влияние в правителството, за да бъде разрешен експериментът. Дори да говоря в своя вреда, ще подчертая, че тази задача не беше лека. Самият президент беше готов да присъедини и нашата страна към договора за разоръжаване, който за съжаление наистина стана световен. Но нашата страна се нуждаеше от ново оръжие, за да защищава своята независимост. Всичко съм извършил за страната си. Аз вярвам, че народът би одобрил моите действия.
Обвинителя. Сега, надявам се, че е ясно защо сме призовали вас на процеса, а не президента? А колкото до народа… може би това е одобрението, за което говорите.
Широк булевард. През мъглата се вижда силуетът на световноизвестна постройка. По улиците тече безкраен поток от хора. Над тях се издигат плакати „Спрете ядрените опити!“, „Ние не искаме да загинем!“, „Не — на бомбата!“. Срещу демонстрантите се насочва друга колона — с щитове и шлемове. Тълпата се разлива, раздават се викове, започва бой.
— Само в тази демонстрация имаше 86 ранени и над 200 арестувани — казва гласът на Обвинителя.
Картината изчезва и ние пак сме в залата на съда.
Обвинителя. Евгений Потонски, можете ли да кажете, защо за експеримента бе избран именно атолът Тетатоера?
Потонски. Условията на този атол бяха благоприятни. Населението наброяваше сто и седем туземци, на които лесно можеше да се намери място на някой друг остров. Освен това Тетатоера е отдалечен от морските пътища и наблизо няма други обитаеми острови.