Обвинителя. Можете ли да посочите друго съображение?
Потонски. Между другите фактори, които повлияха на избора, беше и това, че на Тетатоера имаше богата флора и фауна. Трябваше да се изясни влиянието на бомбата върху живата природа.
Обвинителя. Ваше ли беше предложението да се избере Тетатоера по посочените причини?
Потонски. Аз съм биолог и за мен това беше твърде важно. Експериментът трябваше да бъде комплексен.
Обвинителя. Давахте ли си сметка, че ядрените опити могат да имат освен унищожаването на атола други, много по-тежки последици от биологична гледна точка?
Потонски. Вероятността за подобен случай беше нищожна.
Обвинителя. Но сте допускали, че може да се случи нещо!
Потонски. Не!
Обвинителя. Евидж, вие сте били включен в комисията по провеждане на опитите като един от най-добрите океанолози на страната. Допускали ли сте, че последиците от ядрените експлозии на атола Тетатоера могат да бъдат по-сериозни, отколкото се е предполагало?
Евидж. Да! През последните няколко години аз се занимавах с проблема за влиянието на радиацията върху дълбоководните организми. Представих на Потонски доклад, в който посочвах, че опитът може да предизвика неконтролирани мутации. Особено опасен беше фактът, че близо до атола преминава подводно течение, което все още не е достатъчно проучено.
Обвинителя. В такъв случай защо на последното заседание на комисията поддържахте предложението на Потонски?
Евидж. За своите изследвания аз получавам помощ от някои военни институти. Потонски ме заплаши, че ако упорствувам, тази помощ ще бъде спряна.
Обвинителя. Евгений Потонски, признавате ли думите на Евидж за истина?
Потонски. Аз не можех да му позволя да провали един важен експеримент. Но не съм го заплашвал открито, само намекнах за помощта.
Обвинителя. И тъй, Евидж, вие се отказахте от становището си, за да запазите своите субсидии. При подготовката на експеримента оказахте активна помощ при определяне на мястото на подводния ядрен взрив.
Евидж. Все пак аз протестирах пред Потонски.
Обвинителя. Това ще бъде взето предвид от съдебните заседатели. Нека продължим. С населението на острова се е занимавал полковник Сертон. Господин полковник, какво можете да кажете за своята дейност на Тетатоера?
Сертон. За експеримента на Тетатоера трябваше да се построят бетонни бункери, сгради и други съоръжения. По тях щеше да се определи нагледно разрушителната сила на експлозиите. Тези съоръжения бяха построени от местното население. Естествено, ние заплащахме за труда.
Обвинителя. Да, ние знаем, че са били отпуснати средства за заплащане. Но тези средства не са достигали до работниците.
Сертон. Това е лъжа!
Грешка. Едно признаване на фактите би било далеч по-добро за него, отколкото онова, което ни се показва.
Атолът Тетатоера. Недалече от морския бряг са израснали нови бетонни сгради. Някои от тях вече са завършени, но липсата на прозорци и врати прави странно впечатление. Около другите работят полуголи островитяни. От един бункер излиза полковник Сертон, придружен от двама войници.
— Кога ще ни платите, господине? — вика един от работниците.
Сертон се обръща към войниците и дава някаква заповед.
Двамата се втурват напред, хващат недоволния и го замъкват в една от постройките, безразлични към неговите протести. Островитяните мълчаливо наблюдават случката.
— Надявам се, че всичко е ясно — казва високо полковникът. — Не искам протести.
Връщаме се в залата на съда.
Обвинителя. Показахме този епизод само защото изразихте съмнение в компетентността на обвинението.
Сертон. Камуфлаж…
Обвинителя… Но вашите финансови машинации не ни засягат. За нас е важно друго. Вие сте виновен за смъртта на 34 жители на атола…
Сертон. Лъжете!
Обвинителя. Обвиняеми, вие нищо не печелите с тези реплики. Знаете как се процедира във вашия век с тези, които обидят съда или някого от неговите членове. Аз само съжалявам, че не сме във вашия век и че трябва да бъда толерантен повече, отколкото заслужавате.
Председателя. Обвиняеми, правя ви предупреждение за некоректно държане с Обвинителя.
Сертон (предизвикателно). Извинявам се. Но това, което твърдите, трябва да бъде доказано.
От дните, прекарани в бъдещето, тоя човек не беше научил нищо ново и не беше забравил нищо старо. С нетърпение очаквах поражението му.