— Ти — обърна се Марио към оператора — ще ни върнеш обратно. Иначе…
Той бавно надигна дулото на бластера и го насочи към лицето на оператора.
— Това е престъпление. Ще отговаряте за него.
Марио злобно се усмихна.
— Отговорността не ме интересува. Ще броя до три, след това стрелям. Едно… две…
Операторът се обърна към пулта и пръстите му заиграха по клавишите. В центъра на залата отново заиграха сенки.
— Минете в центъра — глухо каза той.
— О, не — намеси се Пасини. — Знам, че машината може да работи автоматично. Ще я нагласиш и ще дойдеш нас за заложник.
— Добра идея — каза Марио. — В такъв случай да вземем и тези двамата. Хей, минете в центъра!
Под прицела на бластера ние отстъпихме към средата на залата. Навлязохме в кръг от сянка, светлината наоколо ту се засилваше, ту отслабваше, но можехме достатъчно ясно да наблюдаваме пулта.
Операторът свърши приготовленията и се обърна.
— След десет секунди дехронизацията ще бъде извършена.
Пасини поведе оператора към нас, докато Марио извади от джоба си малка кутийка, завъртя нещо върху капака и изтича след тях.
— Термична мина — поясни той, когато се приближи. — След половин минута от машината няма да остане нищо.
Струваше ми се, че секундите текат по-бавно от обикновено. Броях наум и чаках момента на прехода. Неочаквано ярка светлина ме заслепи и угасна.
Намирахме се в голям подземен гараж, навярно мястото, от което беше взет Марио. Около нас имаше хиляди автомобили. Наблизо блестяха стъклените стени на помещението за дежурния. Вътре имаше няколко души, които гледаха напрегнато към нас.
— Успех! — изрева Пасини и им махна с ръка. После се обърна към нас и допълни. — Това е най-рискованата и най-успешната операция, която съм извършвал.
След малко, седнали в голям автобус, обкръжени от хората на Пасини, ние се движехме по улиците на Милано.
Странно същество е човекът. За сетен път се убеждавах в това от личен опит. Намирах се в ръцете на група престъпници, в света, който бях успял вече да намразя, и все пак се чувствувах радостен. Покритите с мъгла, задръстени от автомобили улици ми напомняха улиците на Ню Йорк. Спомнях си последния ден, когато заедно с Джонсън се озовах в двадесет и пети век.
— Всичко е твърде просто — обясняваше Пасини, изпълнен с гордост. — Още след оня случай на осми юли, когато официално съобщихте за процеса, аз разбрах, че няма да мога да се спася. Трябваше да се подготвя за всичко. Още повече, че онзи глупак вдигна шум около моето име. Тогава се уговорих с Марио и тези приятели. До деня, когато ме отвлякоха, бяха изчезнали двадесет и седем души. Имах всички сведения за изчезванията и едно нещо ми направи впечатление — от едно изчезване до друго минаваше определено време. Нямаше нито един случай на едновременно отвличане в различни места. Изводът беше ясен — вие разполагате само с една машина. Важното беше да повикате някой от моите хора. И планът успя, нали?
— Дехронаторът наистина е само един — каза операторът. — Но не мислете, че имате какъвто и да било шанс. Сигурен съм, че вече ни наблюдават с хроноскоп — апарат, който не може да осъществява преход на хора, но осигурява зрителна връзка с миналото. А създаването на нов дехронатор е въпрос на часове.
Пасини не изглеждаше изненадан от това съобщение.
— Очаквах нещо подобно. Знаех, че няма да представлява особен труд да ме намерят. Но сега имам заложници. Вашите приятели ще трябва да се съобразяват с това. Автобусът направи рязък завой. Една стоманена плоча се издигна нагоре, за да го пропусне във вътрешността на зданието.
— Ето ни в моята обсадна резиденция — каза Пасини. Оттук ще бъде трудно да ме измъкнат.
Обкръжени от въоръжените си спътници излязохме от автобуса. Пасини ни поведе по винтова стълба надолу към подземните зали. Около нас се издигаха дебели бетонни стени. Намирахме се в истинска крепост. Но Джонсън и операторът бяха спокойни.
Затвориха ни в широко помещение, подготвено за нашето идване. Двама души, въоръжени с бластери, застанаха на пост пред вратата.
— Надявам се, че вече ни наблюдават — каза Пасини. — Затова ще кажа следното: ако бъда отвлечен отново, вие ще бъдете убити. Знам, че дехронаторът може да извади от нашето време само един човек или група хора, но ако са на едно място. След малко ще ви разделим, за да не могат да ви измъкнат едновременно. Пазачите имат заповед, ако изчезне един от вас, да застрелят другите. Знам, че след това ще бъда беззащитен, но аз бих бил беззащитен и ако ви позволя да избягате.