Стаята беше подредена с вкус, но това не правеше престоя ми по-приятен. Бях затворен сам. Операторът и Джонсън се намираха някъде наблизо, също отделени един от друг.
Този път Пасини имаше предимство. Неговият план изглеждаше безупречен. Преди да ни разделят, операторът успя да ни обясни всичко, което пречеше да бъдем спасени. Дори за близки обекти настройката на дехронатора трябва да бъде изменена, а за това са нужни поне пет минути. Разбира се, би било възможно да се построят три дехронатора, но на такова малко разстояние един от друг те неминуемо биха предизвикали смущения в работата си. А подобен риск не би поел нито един оператор.
Седях на стола с лице към вратата. В коридора отекваха стъпките на пазача и от време на време виждах лицето му през квадратния отвор на вратата. Стъпките му затихваха и между тях се вмъкна звукът от стъпките на другия пазач.
Внезапно нещо се търкулна пред краката ми. Наведох се и изтръпнах. На пода лежеше малък армейски бластер.
За секунда в главата ми нахлуха спомени от военната служба. Отлично познавах този модел бластер. Бях стрелял с него, бях го сглобявал, дори го бях ремонтирал.
В следващия миг събитията се развиха така бързо, че едва успявах да разбера какво върша. С първия изстрел разбих ключалката, блъснах вратата и изскочих в коридора. Почти инстинктивно усетих изстрела, който щеше да дойде отляво, и се хвърлих на пода. Бетонната стена над мене се разтопи в ярък блясък.
Намирах се в тесен бетонен коридор, без каквото и да било укритие. Отляво стреляше моят пазач. Отдясно се готвеха за стрелба пазачите на Джонсън и оператора. Положението ми беше безнадеждно. Но в ръката си имах бластер.
Вече не виждах нищо. Премятах се по бетона, отскачах настрани и стрелях. Въздухът бучеше от горещите вълни. Около мене падаха ударите на бластерите — първо три, после два, после…
Когато се опомних, тримата пазачи лежаха на пода на коридора. Дрехите ми бяха обгорени, обгорен беше и десният ми крак. Надигнах се и закуцах към килиите на другите двама.
Събрахме се при оператора. От коридора долетяха викове, но сенките около нас вече се сгъстяваха. Планът на Пасини се беше провалил.
Постепенно залата на дехронатора възникна около нас. Операторът пръв изскочи от кръга и изтича към пулта, пред който стоеше един негов колега. Двамата започнаха да изменят програмата на апаратурата.
Минаха няколко минути. Аз, Джонсън и трима пазачи стояхме до стената. Дехронаторът заработи с тихо бучене. В центъра на залата, обвит в мъгла, се появи силуетът на Енрико Пасини. С всяка секунда той ставаше все по-ясен. И изведнъж стана нещо непредвидено. В един последен, отчаян опит да се измъкне Пасини се хвърли настрани и изчезна. Нещо в дехронатора издаде висок вой, затрещя и утихна.
— Край — тихо каза операторът. — Всичко е свършено.
— Пасини напусна полето на дехронатора преди окончателната трансформация — шепнешком поясни Джонсън. — Сега той е изгубен във времето и става невъзможно да го открием. Това е равносилно на смърт.
— Смятам, че е някъде в силура — каза вторият оператор. — Ще се опитаме да го потърсим, но нямаме никакъв шанс за успех.
Двамата с Джонсън тихо напуснахме залата на дехронатора. Минахме по коридорите и излязохме пред двореца.
— За днес процесът се отлага — каза Джонсън. — Можете да подготвите поредния репортаж.
Вестта за изчезването на Пасини предизвика немалко безредици в цяла Италия. Досега тук всичко беше спокойно, ако се изключи убийството на журналиста Салваторе Маринели. Но след репортажа на Уелч, в който се съобщаваше, че Пасини може да бъде считан за мъртъв, последваха неочаквани събития.
Започнаха поразителни разкрития за проникването на престъпните влияния в правителството. Оказа се, че Пасини е бил далеч по-важна фигура в тази игра, отколкото се смяташе. От неговите заводи в Сицилия започваше една мрежа, обхващаща цялата италианска промишленост. Индустриалци, депутати и министри заемаха важни места в тази организация.
Като последен опит да бъдат премахнати свидетелите, в Милано бе организирана най-голямата полицейска акция от двадесет години насам. След тридневни сражения по улиците на града бяха убити над двеста бандити. Но това вече не можеше да спре тръгналата лавина.
Правителството беше изправено пред правителствена криза. И неговите отчаяни вопли се присъединиха към общия хор на протестите срещу репортажите на Елмър Уелч.