Обвинителя. След като изяснихме този въпрос, отново ще се обърна към вас, доктор Търнър. Постигнахте ли успех в работата си?
Търнър. Да. Необходимият микроорганизъм бе създаден. Той се размножаваше бързо, имаше висока устойчивост, лесно проникваше в организма на китообразните, а болестта, предизвикана от него, имаше дълъг скрит период и завършваше с бърза смърт.
Обвинителя. Полковник Брентън, кога започнаха опитите с разпространяването на новата болест?
Брентън. Опитите започнаха веднага след като доктор Търнър завърши своята работа. Шест заразени делфина бяха изолирани в отделни басейни. След около три седмици скритият период завърши и последва пълна парализа и смърт.
Обвинителя. Правихте ли след това нови опити?
Брентън. Да. Заразихме един делфин и го пуснахме в басейн, където имаше четири други делфина. Картината бе същата.
Обвинителя. Сигурен ли сте? Нямаше ли някакво произшествие?
Брентън. Един от делфините успя да избяга. Басейнът се намираше близо до самия залив. За да не могат да се измъкнат делфините, около басейна имаше високо вдигната мрежа. Но след смъртта на първия делфин останалите сякаш разбраха какво става. Те станаха неспокойни, непрекъснато изскачаха от водата. Но никой не можеше да предвиди, че един от тях ще направи такъв фантастичен скок. Една сутрин вместо четири делфина открихме в басейна само три. Четвъртият беше прескочил мрежата. Останалите завършиха със смърт. Какво е станало с четвъртия, не знаем.
Обвинителя. Но ние знаем, а и вие можете да се досещате. Новият микроорганизъм се оказа наистина много ефикасен. Избягалият делфин се превърна в начална точка на най-страшната епидемия…
Търнър. Извинете, че ви прекъсвам, но вие неправилно употребявате тази дума. Става дума не за хора, а за животни, затова много по-уместно е да говорите за епизоотия.
Обвинителя. Става дума за същества, надарени с разум, обвиняеми Търнър. Това може би ви оставя безразличен, но днес ние сме се събрали, за да ви потърсим сметка.
Търнър. Не мога да разбера в какво ме обвинявате. Аз съм учен, моята работа е да извършвам онова, което ми наредят. Нека отговорност носят другите, които обмислят плановете.
Обвинителя. Значи вие се смятате за невинен. А известно ли ви е колко международни споразумения забраняват военните изследвания във вашата област?
Търнър. Знам, но това не ме интересува. Аз съм учен, а науката признава само понятията „истина“ и „неистина“. Всякакви морални проблеми са й чужди.
Председателя. Странни разбирания за целта и задачите на науката. А знаете ли, че още от зората на човечеството истинските, големите учени са носители и на големи морални стойности?
Търнър. За един учен се съди по неговите научни постижения, а не по неговите морални разбирания.
Председателя. Морално-етичната неустойчивост на един учен хвърля сянка и върху неговите научни постижения, каквито и да са те.
Търнър. Моето мнение не съвпада с вашето. Казах: не ме интересува нищо друго освен науката като наука.
Председателя. Науката не може да съществува сама за себе си, извън нормите и целите на обществото.
Търнър. Науката може да съществува сама за себе си и независимо от всичко.
Обвинителя. Ние не мислим така. Знаехте ли за какво ще послужат вашите опити?
Търнър. Да.
Обвинителя. Знаехте ли, че нарушавате международни конвенции за бактериологическото оръжие?
Търнър. Знаех.
Обвинителя. Това е всичко, което исках да чуя. Обвиняемите сами разказаха за своите престъпления. Полковник Рой Брентън се призна за инициатор на операцията „Левиатан“, целяща да предизвика смъртоносна… да кажем, епизоотия сред китообразните. Хю Делмар е допринесъл за това със своя опит от дългогодишната си работа с делфините, а освен това лично е убивал необходимите за опитите екземпляри. Третият обвиняем, доктор Чарлз Търнър, прикривайки се зад званието си на учен, е дал възможност на първите двама да осъществят този кошмарен план.
И тримата отлично са знаели своята цел и са се стремели към нея в името на някакво съмнително „равновесие на силите“. Резултатът е известен — унищожаване на милиарди от прекрасните обитатели на моретата и океаните. Аз нямам какво повече да кажа.
Председателя. Желае ли защитата да вземе думата?