Уейн. Днес аз почти не се намесвах в хода на процеса и това е обяснимо. Моите подзащитни сами признаваха вината си. Това прави задачата ми извънредно трудна. Но все пак аз ще помоля уважаемия съд за снизхождение по няколко причини. Първо, обръщам внимание на необикновената искреност на тримата ми подзащитни. Те не се опитаха да отричат вината си или да заплетат съдебното дирене. Второ, искам да напомня, че гигантската катастрофа, която е тема на днешния процес, всъщност е плод на случайност, а именно бягството на делфина. В най-лошия случай бихме могли да кажем, че това е небрежност, но в никакъв случай не е престъпление недостатъчната височина на мрежата. И, трето, искам да повторя онова, което каза доктор Търнър. Той е учен и не се интересува от морални проблеми. Същото се отнася и към другите двама обвиняеми. Без да ги оневинявам напълно, ще кажа, че те само са изпълнявали своите задължения. Такава е версията на защитата.
Председателя. След като бяха изслушани версиите на обвинението и защитата, моля съдебните заседатели за тяхната присъда.
Представителя на съдебните заседатели. Обвиняемите Рой Брентън, Хю Делмар и Чарлз Търнър се признават за виновни в престъпно и предумишлено унищожаване на милиарди китове и делфини.
Председателя. Закривам седмия ден на процеса.
За последиците от този репортаж можем да разкажем съвсем накратко. Както винаги, общественото мнение в целил свят бе разтърсено. В десетки страни настъпиха вълнения, придружени от демонстрации.
Въпреки големите неприятности Стюарт Келвин, главният редактор на „Ню енд нюз“, чийто тираж достигна фантастична цифра, беше в стихията си. Под натиска на военните правителството излезе с решение вестникът да бъде спрян. Тогава се надигна общественото мнение.
Полковник Рой Брентън бе осъден задочно от военен съд за „превишаване на служебните си задължения“. Това не можа да спаси престижа на Пентагона. Американският Конгрес отказа да гласува новия бюджет на страната, в който прекалено много средства се отделяха за военните. Това даде повод за бясна между— и вътрешнопартийна борба. Политическият живот в Съединените щати се объркваше окончателно.
Цената на горивото
В последния си репортаж писах за най-много обвиняеми. Навярно си припомняте, че става дума за процеса срещу дванадесетте промишлени босове от Калифорния. Днес, сякаш за контраст, на подсъдимата скамейка седи само един човек. Едва ли е необходимо да описвам външността му. Името Герхарт Зеебом е известно на всички.
До Хенри Уейн седи вторият защитник Артур Зиберт. Двамата разговарят тихо, навярно се подготвят за защитата на обвиняемия. Но досегашният ход на процеса убедително показва колко малка е ролята на адвокатите в решенията на съда. Тук е невъзможно да се отрича, почти невъзможно е да се заплете съдебното дирене. И все пак всеки от обвиняемите се надява на защитата.
Зеебом изглежда удивително спокоен. Облегнат на бариерата, той с интерес оглежда залата на съда. Сякаш е убеден, че ще бъде оправдан.
Председателя. Откривам деветия ден на процеса. Днес ще бъдат разгледани престъпните действия на Герхарт Зеебом.
Зиберт. Убеден съм, че този път съдът има грешка. На подсъдимата скамейка седи не престъпник, а благодетел на човечеството.
Председателя. Можете ли да обосновете това твърдение?
Зиберт. Разбира се! Както е известно, в началото на двадесет и първи век и още в края на двадесетия Западът беше изправен пред най-тежката енергетична криза през своята история. Запасите от нефт и каменни въглища бяха напълно изчерпани. Ядрената енергетика даваше основната част от световната енергия, но в западните държави тя не можеше да задоволи нарастващите нужди.
Сериозни затруднения възникваха в производството на ядрени реактори с понижена мощност. Известни успехи в тази област имаше само Италия. Пред целия свят стоеше опасността от застой на прогреса. И в този период се появи откритието на Зеебом. Благодарение на него стана възможно получаването на гориво от каменни въглища с най-ниско качество, негодни за промишлена употреба. Компанията „Зеебом“ откри свои клонове из целия западен свят. Това беше възраждане не само на енергетиката, но и на промишлеността, транспорта, минното дело, химията, с две думи — на цялото световно производство. Ето защо аз с удивление се обръщам към съда и питам: каква е вината на Герхарт Зеебом?
Обвинителя. Знаете ли какви печалби е получавал Зеебом от своята… благодетелска дейност?