— Нима вие сте безработен? — удивява се Зеебом.
— От шест години. И вие прекрасно знаете това.
— Боже мой, хер Винцер, тук има някаква грешка. Не, не, аз ви вярвам напълно. Ще продължим разговора само след като несправедливостта бъде поправена. Мисля, че петдесет хиляди могат да бъдат достатъчни като начало.
Без да бърза, делово, Зеебом попълва чека и го подава на Винцер през бюрото. Ученият е смутен, но враждебността не го напуска.
— Какво искате от мене?
— Това, което навярно желаете и вие. Вашата идея за получаване на горива от безперспективните залежи на каменни въглища е твърде интересна, но тя дава само обща насока. Вие трябва да я довършите. Ще имате на разположение най-модерните лаборатории.
— Не! — рязко казва Винцер. — Аз не знам каква цел преследвате сега, но не искам да бъда измамен повторно.
От лицето на Зеебом изчезва приветливото изражение. Само за миг той се превръща в строг финансист.
— Слушайте, Винцер. Вие още преди шест години говорехте за края на нефтохимията. Сега този край наистина дойде. Вашата идея днес струва милиарди. Само тя може да спаси световната енергетика. Няма да крия, че без вас ще ни бъде трудно да разработим новата технология. Но вашият патент е собственост на компанията и това, което можете да извършите вие, рано или късно ще извърши друг. Предлагам ви да работите за нас срещу заплащане, за което не можете и да мечтаете. А ако това не ви стига, работете, за да спасите световния прогрес…
Дворецът на правосъдието. Зеебом сега изглежда разтревожен. Хенри Уейн се изправя, но по лицето му може да се разбере какво го вълнува — обвиняемият губи престижа си.
Уейн. Нека приемем, че автор на откритието е наистина Винцер, а не Зеебом. Но искам да отбележа, че обвинението отново засяга делови въпроси. Промяната на авторството може да бъде продиктувана от редица съображения. За всичко това на Винцер е било заплатено. Мога да посоча десетки такива случаи и Зеебом не е изключение. Затова моля този случай да бъде отминат.
Обвинителя. Моля за малко търпение. Авторството наистина не е тема на обвинението. Показаният епизод беше нужен само за да се изяснят следващите събития. Герхарт Зеебом, колко време беше нужно на Винцер, за да доведе изследванията си докрай?
Зеебом. Около половин година.
Обвинителя. В резултат на неговата работа вие получихте подробна разработка на технологичния процес за преработка на долнокачествените каменовъглени залежи.
Зеебом. Да, но аз също участвувах в работата. И заплатих на Винцер честно.
Обвинителя. Оставете това. Вече казах, че авторството не ни интересува. Важното е, че вие сте бил в течение на изследванията и ви е било известно, че при изгарянето на новите продукти се отделят много по-голямо количество вредни газове. Именно те са причината за многократното увеличаване на фотохимическия смог — този бич на големите градове.
Зеебом. Да, това ми беше известно. Но не можеше да бъде избягнато.
Зиберт. Пред моя подзащитен е стоял въпросът, кое е по-важно — прогресът или незначителното замърсяване на атмосферата. Той е избрал прогреса. Не можем да го обвиняваме за това, като имаме предвид неговите заслуги за предотвратяването на енергетичната криза. Във всички случаи, разгледани досега, ставаше дума за съзнателни престъпления или за престъпна небрежност. Сега обаче на подсъдимата скамейка седи човек, който е бил принуден да решава съдбата на света. Известно е, че всяко откритие носи добро или зло. Никой няма право да съди, като се основава само на злото.
Обвинителя. Съгласен съм с изложените от защитата съображения. Ние действително не бихме могли да съдим Зеебом, ако той не е виждал изход от положението. Затова ще му задам още един въпрос. Герхарт Зеебом, можехте ли вие да избегнете производството на горивата, отделящи вредни газове?
Зеебом. Моят адвокат току-що говори по този въпрос и аз се присъединявам напълно към неговото мнение. Замърсяването на атмосферата можеше да бъде избягнато само със спиране на производството. Аз бих направил това, ако ставаше дума за моите лични облаги, но смятах, че нямам право да скрия от света новата технология.
Обвинителя. И тъй, вие категорично твърдите, че не сте имали друг избор. Сега ще покажем още един ваш разговор с Конрад Винцер.
Кабинетът на Зеебом. Сега тук са станали промени. Обстановката е скромна, екраните са скрити зад декоративно пано, сменени са мебелите. Компанията явно се измъква от тежкото финансово положение.