— Току-що замина. Но, Фред, ние не подозирахме, че това може да се случи в С-8.
Фред промърмори нещо, махна с ръка и изтича навън.
— Не ни провървя — мрачно каза Джонсън. — Тук хора загиват рядко, но все пак това се случва. На Голямата централна е много по-зле. Да си вървим, сега не е време за гостуване.
Когато излетяхме над купола, Джонсън отново заговори.
— За тези станции подбират специалисти от междупланетните екипажи. Работата тук е дори по-тежка, отколкото на чуждите планети. Всеки метър от пустинята трябва да се изследва, да се определят отровите, които са натрупани в пясъка, и да се извлекат оттам. Тази работа продължава с години, често се повтаря, потретва… Понякога дърветата израстват, всичко се покрива със зеленина и изведнъж след години подпочвените води издигат на повърхността вещества, които са се отложили дълбоко под земята. Гората изсъхва. Трябва отново да се започва работа. Но не за това се привличат тук междупланетниците. Най-страшното идва тогава, когато природата не загине, а започне да се променя. Има случаи, когато това става само за една седмица. На мястото на насажденията се появяват кошмарни растения — отровни, хищни, неприличащи на нищо друго по света. Фред би могъл по-подробно да ви разкаже за това. Вече са определени няколко десетки отрови, които въздействуват по този начин. От тях природата побеснява… и тогава загиват хора.
Летяхме ниско над гората. Гледах към дърветата, но те с нищо не напомняха за разигралата се току-що трагедия. Листата им трептяха, разклащани от сухия пустинен вятър.
На километър от нас няколко флайъра кръжаха над гората. Джонсън насочи нашата машина към тях.
Долу гората се промени. По земята се стелеха дебели изкривени стъбла, оплетени със зелени въжета. Това беше някаква безумна джунгла, в която всичко се люлееше, пулсираше, издигаше се и падаше. Над странните дървета трептяха големи месести листа. Дълги зелени пипала излитаха в различни страни и отново се връщаха към стъблата, от които бяха изскочили.
— Това е нашият спомен от миналото — каза Джонсън.
После полетяхме обратно.
Империята на Огай Тобаяши
Остава още миг до започването на заседанието. Председателят, съдебните заседатели и Обвинителя са заели своите места. На подсъдимата скамейка седят тримата обвиняеми. Тези колоритни фигури заслужават да им се отдели внимание.
В средата седи главният обвиняем — Огай Тобаяши, собственик на концерна „Тобаяши денки“. Човекът, когото в Япония наричат Дайкоку — бог на богатството, съвсем не изглежда блестящо. Сега повече откогато и да било личат неговите седемдесет и пет години. На изсъхналото му, покрито с бръчки лице се различават тесните цепки на хлътналите очи. Дребното му тяло се губи в черно кимоно, от чиито широки ръкави се подават костеливи ръце с дълги криви пръсти. При всяко негово движение изпитвам лека тревога, сякаш не човек, а внезапно оживяла мумия е застанала пред съда.
Отляво на Тобаяши седи президентът на концерна, Кадзуо Ики. Дори за европеец неговата фигура, покрита с издути мускули, би била внушителна, а сред дребните японци петдесетгодишният Ики се откроява не по-малко, отколкото адвокатът Хенри Уейн. Нелепо и смешно изглежда тук облеклото на този бивш началник на полицейското управление в една от префектурите. Тесен червен панталон, пъстра риза със зелено жабо и като допълнение дълга и разрошена черна коса. Този свръх модерен костюм е един от външните признаци на официалната политика в концерна — братство с младите работници. Казват, че по този начин управлението се стреми да намали протестите.
Отдясно на стария милиардер е кметът на Йокохама, Цуйоджи Симада. За разлика от другите двама той не привлича погледа с нищо необикновено. Нисък, слаб, облечен в сив костюм, Симада крие погледа си зад старомодни очила с дебели стъкла. Той се оглежда наоколо с любезна усмивка и сякаш недоумява какво търси в тази съдебна зала.
Председателя. Откривам днешния ден на процеса. Днес ще бъдат разгледани престъпленията на обвиняемите Тобаяши, Ики и Симада.
Преди Обвинителя да започне своето изложение, от мястото си се изправя вторият защитник Киохей Симидзу.
— Извинявам се пред уважаемия съд, че нарушавам установения ред — казва той. — Трябва обаче да запитам, били ли са разгледани обясненията на сенсей Тобаяши, които той връчи на господин Председателя преди два дни? Същевременно искам да благодаря на любезните власти за това, че предоставиха на моя подзащитен пишеща машина и му дадоха възможност да изложи предварително своите обяснения.