Председателя. Петстотинте страници на обясненията бяха внимателно прегледани. Те ще бъдат взети предвид, но в тях има някои неясни места, които трябва да се засегнат днес.
Обвинителя. Искам да направя един малък увод, преди да започна с обвинението. Изминаха вече единадесет дни от процеса. Ако изключим делата на военните, в почти всички случаи ние се сблъскахме с една и съща основа на престъпленията — хищническия стремеж към по-големи печалби. На този стремеж са подчинени действията на големите фирми, към него е пригодена тяхната организация. Но ние отминавахме жестоката експлоатация и финансовите машинации като неща, нямащи нищо общо с обвинението. Така ли е това? Разбира се, не. Изминалите единадесет дни го доказаха. Именно гонитбата на леки печалби, страхът от излишни разходи и лекомисленото пренебрежение към всичко, от което не може да се извлече изгода, водят към унищожаване на природата. Затова, моля, да ми бъде разрешено преди всичко да разгледам по-задълбочено организацията и дейността на концерна „Тобаяши денки“, а едва след това да премина към обвиненията.
Симидзу. Дзиодан десйо. На японски това означава „Вие се шегувате“. Никой не се грижи за обществото повече от сенсей Тобаяши. Той отдавна е престанал да гони печалбата. Принуждавате ме да протестирам пред уважаемия господин Председател, защото излишното задълбочаване в делови въпроси само би ни отклонило от темата на нашия разговор.
Председателя. Не мога да приема протеста. В своите обяснения Тобаяши сам се насочва към деловите въпроси. Навярно той ги смята за важни. Не виждам защо ние трябва да ги избягваме.
Обвинителя. Ще приведа някои цифри, с които да дам известна представа за промишлената империя на Огай Тобаяши. В предприятията на концерна работят над 120 хиляди работници и служители. Започнал отначало от електрониката, днес „Тобаяши денки“ се разпростира в такива области като металургията, химията, машиностроенето и още много други. Тобаяши сам произвежда стоките и сам търгува с тях. В цялата страна той е създал търговски кантори, които поддържат връзка с магазините и им налагат само стоките на концерна. Само в Япония той е подчинил над седемстотин промишлени и търговски компании, 40 хиляди магазина, 170 завода и неизброимо количество дребни предприятия и работилници. А зад границите неговите интереси се представят от двеста и осем търговски фирми и кантори. Извън Япония тридесет и шест промишлени компании принадлежат изцяло или частично на „Тобаяши денки“. Концернът има свои клонове в други страни. Годишната сума от продажбите надвишава два трилиона йени, а печалбата достига до 162 милиарда.
Симидзу. Повтарям, че не виждам защо трябва да разглеждаме тези въпроси, но щом се налага, ще се опитам да разясня някои положения, осветлени и в обясненията на господин Тобаяши. Преди всичко моят уважаем колега, Обвинителя, се стреми да създаде погрешно впечатление. Според него моят подзащитен е едва ли не самурай-разбойник, който си присвоява тези 162 милиарда йени. А известно ли е на съда, че концернът „Тобаяши денки“ е акционерно дружество? По статистически данни притежателите на акции са 172 314 души. И между всички тях се разделя печалбата от произведените и продадени стоки. Трябва да изясня още нещо. Както във всички акционерни дружества, политиката на концерна зависи не от един човек, а от всички акционери. Съдът е длъжен да има предвид това, когато обвинява сенсей Тобаяши като председател на директорския съвет на концерна.
Обвинителя. Цифрите са точни. Пропусната е само една малка подробност. Двадесет и девет процента от акциите са собственост на самия Тобаяши. Осемнадесет процента принадлежат на банката „Номура“ и още петнадесет са в застрахователната компания „Номура сеймей“. Останалите 38 процента се разпределят между другите собственици на акции, 172 311 на брой. Не е ли ясно, че тъкмо собствениците на най-големите пакети акции, а по-точно Тобаяши и банката „Номура“, управляват компанията. От разпръскването на акциите те имат само полза, защото, без да губят властта, приобщават към своя капитал средствата на всички останали акционери.
Симидзу. Да се върнем към въпроса за печалбата. Почти половината от приходите на „Тобаяши денки“ отиват за изплащане на данъците, а това означава, смея да забележа, че с тази огромна сума моят подзащитен допринася за процъфтяването на Япония. Така от десетпроцентната печалба на концерна остават само пет процента. А половината от остатъка се разпределя като дивиденти между акционерите. Виждате, че в сравнение с онова, което получава обществото, печалбите на концерна са минимални.