Выбрать главу

Уейн. Какво престъпно виждате в това?

Обвинителя. Позволете ми да продължа. Ики успява да наложи на правителството своите искания и концернът получава огромна парична помощ „за работа в жизненоважна за Япония област“. Това е решаващият фактор. Без тази помощ Тобаяши не би построил своя град. Заслугата е на Ики.

Уейн. Протестирам! Обвинението умишлено забърква съдебното дирене. Досега чухме всичко друго освен ясно изложена версия за престъпленията, в които се обвиняват моите подзащитни.

Председателя. Протестът се приема. Моля Обвинителя да продължава само с конкретни обвинения.

Обвинителя. Ще се постарая да не се отклонявам. Вече говорих за разположените в чужбина заводи на концерна. За разположените в Япония няма да говоря. Ще се спра само на морския град на Тобаяши. Не е ли странно, че в толкова много заводи, събрани на едно място, не е предвиден начин за отстраняване на отпадъците? Или по-точно, начинът е един — изхвърляне в морето.

Симидзу. Та това е известно в цяла Япония! Проектът на сенсей Ики е създаването на нова брегова площ. Отпадъците от производството постепенно запълват плитчините и към Япония се прибавят нови територии, създадени с упорит труд.

Обвинителя. Да, така пишеха вестниците. Но ако погледнем конкретно, ще видим, че създадената по този начин площ би била смехотворно малка. За изминалите десет години от построяването на промишления град не са създадени никакви нови брегове. Подводните течения отвличат всички отпадъци към големите дълбочини. Виждате, ползата от този план си остана само за концерна, който спестява огромни суми за сметка на пречиствателните инсталации и транспорта на отпадъците. Можете ли да ми кажете, какво общо имат със създаването на нови площи течните отпадъци от химическите заводи? Нищо, но те се изливат в морето. Коксохимическият завод изхвърля каменовъглена смола, прах и отпадъчни води. Цианови съединения попадат в морето. Всичко това са отрови. Електронните предприятия също допринасят за това престъпно варварство. А може би най-опасно е замърсяването на морето с живак, кадмий и арсений. Тези елементи причиняват остри отравяния, известни под имената „минамата“ и „итай“. Разбира се, в близост до града на Тобаяши всички морски същества са унищожени. На по-нататък се срещат живи риби. В някои от тях тези отрови се натрупват и правят месото им смъртоносно. В рибата тон например живакът и неговите съединения могат да се натрупват в количество до три милиграма на килограм живо тегло. Достатъчно е в течение на една седмица човек да изяде килограм и половина от тази риба, за да получи остро увреждане на нервната система, парализа и смърт. Това е болестта минамата. Спомняте ли си за онова, което говорихме относно менюто на работниците? Месото е недостатъчно за тях. Рибата е по-чест гост на трапезата им. Нищо чудно, че те стават жертви на болестите минамата и итай, на арсениево отравяне, страдат от лъчева болест вследствие консумирането на радиоактивна риба. Защото във фиктивното „строителство на нови земи“ се включват и радиоактивни отпадъци от града на Тобаяши. Ние успяхме да установим броя на отровените. Само градът на Тобаяши е бил причина за над 300 хиляди остри или хронически отравяния. Обърнете внимание, това е два пъти повече от броя на акционерите в концерна. По-голямата част от жертвите са загинали. Особено много са пострадали жителите на островите Идзу, разположени на около 150 километра южно от Йокохама.

Уейн. Но тези цифри са установени от вас. Моите подзащитни не са знаели за тях.

Обвинителя. Знаели са. Редица медицински комисии са установявали вината на концерна „Тобаяши денки“. Но с подкупи и заплахи Ики и кметът на Йокохама, Цуйоджи Симада, са успели да скрият фактите. На съвестта на Симада тежи още едно престъпление. Той се е съгласил с предложението на Ики всички отпадъци от четиримилионния град да се изхвърлят в морето, близо до града на Тобаяши. Официално това влиза в плана за създаване на нови земи. Целта обаче е друга — прикриване на истинския източник на замърсяването. Наистина, трудно е да се определи главният виновник. Замърсяването от градските отпадъци е почти равно на убийствената дейност на заводите. А Симада е извличал двойна полза — получавал е солидни подкупи от концерна и същевременно е отклонявал средства от общинския бюджет на Йокохама.