Уейн. Склонен съм да се съглася с вас. Но не забравяйте, че господин Тобаяши е стар човек. Той сигурно е бил подведен от своя пръв помощник, Ики.
Обвинителя. Това не е вярно. Тобаяши е знаел всичко. Известен ли ви е японският израз „куги-о уцу“?
Симидзу. Буквално това означава „забиване на гвоздеи“. Преносно се употребява, когато става дума за някой, който трябва да бъде поставен на мястото си.
Обвинителя. Прогресивният журналист Юджиро Хашимото се осмели да публикува няколко статии, в които осмиваше проекта за създаване на нови земи. Той доказваше, че това е измислица на Ики. Тези статии не се харесаха на Огай Тобаяши. В разговора си с едно високопоставено лице той употреби израза „куги-о уцу“. След този разговор в печата не се появи нито ред от Хашимото. Ще отречете ли това? Ако трябва, можем да покажем този разговор.
Уейн. Смятам, че въпреки всички доказателства моят подзащитен е вярвал в своята правота. Иначе защо е писал своите философски трудове за хармония между работника и предприятието?
Обвинителя. Целта му е била една — да потопи своите работници в робско подчинение, не само икономическо, но и духовно. На същата цел служат пъстрата риза и дългата коса на Ики.
Председателя. Обвинението и защитата отново се отклоняват. Имат ли да добавят нещо?
Уейн. В името на всичко, което са направили за прогреса Ики и Тобаяши, апелирам за снизхождение. За Симада не мога да кажа нищо.
Обвинителя. Аз свърших. Нека съдебните заседатели кажат своята дума.
Председателя. Да бъде обявена присъдата.
Председателят на съдебните заседатели. Обвиняемите Огай Тобаяши, Кадзуо Ики и Цуйоджи Симада се признават за виновни в престъпно замърсяване на морските води.
Председателя. Закривам дванадесетия ден на процеса.
За нашето посещение в екологичната станция си спомних няколко дни по-късно, когато за разговор с Уейн пристигна един от обвиняемите. Името му беше Ролф Прайър собственик на химически заводи в Луисвил.
Аз седях в своята стая и пишех записките си за миналия ден. Вече бях изпратил по Джонсън репортажа си за процеса срещу виновниците за потапяне на химическо оръжие в океана. Сега описвах този процес и в литературна форма, което, честно казано, трудно ми се удаваше. Беше почти невъзможно да се боря срещу журналистическите шаблони, които ми идваха наум.
През прозореца виждах пилота на флайъра и двамата пазачи. Седнали един до друг на тревата, те спореха за нещо.
От съседната стая долитаха гласове. Уейн разговаряше с Прайър и вече започваше да се нервира.
— Но аз ви плащам — възмущаваше се Прайър. — Само за това, че ще ме защищавате, вие получавате огромна сума. А ако ме оправдаете, заплащам двойно. Вие сте адвокат, нали! Тогава вършете си работата и не се месете в моята.
— Слушайте, Прайър! Не всичко се плаща. Вашите милиони не могат да спасят нито заводите ви, нито вас, нито Луисвил. Аз бях там, аз прелетях над сухото корито на Охайо. Луисвил е край река Охайо, нали? Сега няма нито Охайо, нито Луисвил, нито Цинцинати. Там се простира Малката централна пустиня. В тази пустиня хората се борят срещу онова, което сте им оставили в наследство.
— Мълчете, Уейн! Аз ви плащам, за да ме защищавате, а не за да ме обвинявате.
— Разбира се, вас не ви интересува пустинята. За двадесет и първи век това все още е далечна перспектива. Вие се интересувате само от банковата си сметка. Но в Малката централна хората загиват. Давате ли си сметка за това, Прайър? Идвало ли ви е наум, че вашите заводи унищожават природата? Какво мислехте, когато наредихте да се изсипят в река Охайо десетки тонове цианови съединения? Погледнете през прозореца. Виждате ли гората? Вие и такива като вас направихте обикновените дървета нещо недостъпно за хората от нашето време. Не, не говорете! Ако още веднъж споменете за заплащане, ще ви пребия! Мога ли да си купя с вашите пари тази гора?
— Не бъдете песимист, Уейн. В нашето време има запазени кътчета. Знаете ли, аз редовно ходя на почивка във Флорида. За един състоятелен човек винаги може да се намери приятно местенце.
— Вие просто не разбирате нищо! Нашият свят е бил на косъм от смъртта. Такива като вас са го тласкали към пропастта. А нашите потомци са го спасили. Но това не снема от виновните отговорността. Вие ходите на почивка във Флорида, но след няколко години или десетилетия Флорида би могла да се превърне в пустиня, както и цялата наша страна. Но вие не мислите за това. Хора като вас изобщо не се замислят за последиците от своите престъпления, стига да получават достатъчна изгода. Това е вашият кръгозор, сър! От всички страни той е ограничен с купища долари и вас не ви интересуват купищата мръсотии, които се крият зад парите. Няма страшно, казвате си вие, още има дървета, още има природа и места като Флорида, където да почиваме. Ако стане лошо, можем да спрем. Мислите, че онези, които настояват за изпълнение на Московското споразумение, прекаляват. Не, сър, те не прекаляват. Замърсяването в нашата страна, пък и в много други, е на път да стане неуправляемо. Не само това, то ще засегне и големи райони от други страни, където се борят за запазване на природата. И не се оправдавайте с онова, което държавата плаща за тези нарушения. То може би ще помогне там, в чужбина, но не и на нашите милиони. Те дишат мръсотия, боледуват, умират, откъсват се от природата. Това не разбирате, Прайър. А сега ме оставете на мира. Уморен съм от защита… на престъпници.