Вината пред Вселената
Последните трима обвиняеми чакат своя ред. Те са хора, известни в целия свят и особено добре познати в деловите среди. Доналд Харпър, Джон Макгрийв и Алън Шелтън. Всемогъщите босове от Марс интернейшънъл къмпани. Странна гледка представляват те сега — трима изплашени, застаряващи мъже, изгубили надежда в защитата. През изминалите дни на процеса съдът е доказал, че всички опити за заплитане на делото са безполезни. И все пак те гледат тревожно към Хенри Уейн и втория защитник Мелвин Уитби.
Председателя. Откривам деветнадесетия ден на процеса. Днес ще бъде разгледан един особено важен случай. Касае се за унищожаването на флората и фауната на Марс. Този случай има значение не само за Земята. Той се простира в космически мащаби и това го прави много по-сериозен. Давам думата на свидетеля Дерик Джонсън.
За първи път пред съда се изправя свидетел и това е Джонсън, човекът, който отговаря за привличането на обвиняемите под отговорност. В залата се надига шум.
— Ще говоря като представител на осемнадесетата звездна експедиция — започна Джонсън, след като шумът утихна. — Именно ние, членовете на тази експедиция, първи се убедихме, че унищожаването на живота и околната среда засяга не само жителите на Земята. Пред жителите на Вселената то се превръща в много по-тежко престъпление. И тогава изчезват отделните престъпници. Те се превръщат в представители на човечеството. Ние се готвехме за контакт, за първи контакт с извънземна цивилизация, която след многогодишни усилия на учените успяхме да открием. А тази цивилизация е знаела за нашето съществуване векове преди ние да разберем за нейното. Тя не е влязла в контакт с нас, защото ни е смятала за престъпници и се е опасявала, че ще се превърнем във вредители от космически мащаб.
Отивахме с открито сърце. Но бяхме върнати обратно. Какво можехме да донесем на тези, които ни очакваха на Земята? Само едно изречение: „Ние не искаме да унищожите нашата планета, както сте направили не само със своята, но и с Марс“. Да, Марс беше тяхното най-тежко обвинение против нас.
Обвинителя. Моля да бъдат показани кадри от момента на приближаването на звездолета към планетната система.
Озоваваме се в общата зала на космически кораб. В нея се е събрал почти целият екипаж.
— Установихме, че в системата има шест планети. Всяка от тях би могла да бъде тази, към която се стремим. Ние не можем предварително да отречем възможността за съществуване на живот при каквито и да било условия — това е главният астроном Восар. Той си пое дъх и продължи: — … но ако предположим, че животът, който търсим, е от типа на земния, трябва да се съгласим, че най-удобни за това са втората и третата планета. Първата е прекалено близко до звездата. Четвъртата и петата са гиганти от типа на Юпитер, а шестата е прекалено отдалечена и на нея цари почти космически студ. Това са предварителните данни. Повече подробности за шестата планета ще научим след десет часа, когато се приближим до нея на достатъчно разстояние, за да пуснем сонда. В срок от един-два дни ще мога да ви съобщя достатъчно нови данни и за останалите планети. Това, разбира се, ще бъдат подробни сведения, но повече ще можем да научим след установяването на контакта.
Капитан Розинцев стана от мястото си и заговори на свой ред:
— Тъй като засега не знаем точната цел на нашия полет, наложи се да приемем условно, че отиваме към третата планета. Ние обаче ще преминем последователно покрай шестата и четвъртата, после ще се насочим към третата, а след това към втората и петата. Този временен план на полета остава в сила до момента, в който получим отговор на сигналите или по някакъв друг начин открием съществуването на цивилизация на някоя от планетите.
Действието се пренася в командната кабина на звездолета. Тук са само няколко души от екипажа. Минали са няколко дни в изследване на шестата и четвъртата планета. В главния екран за външен обзор плува третата планета. Изстреляната сонда вече навлиза в атмосферата й и скоро ще бъдат включени камерите.
— Смущава ме един странен факт — каза астрономът. — Масата на тази планета е прекалено малка. Тя непрекъснато губи атмосферата си. При това условие би трябвало отдавна да е останала без газова обвивка. А фактите показват противното.
— Остава да приемем, че фактите са непълни — промърмори Джонсън.
— Или — че това е проява на разумна дейност — долетя от таблото гласът на Панджаби.
— Почакай малко, Масуд — прекъсна го Джонсън. — Скоро ще разберем това.