По екрана заиграха светещи ивици и изведнъж на него се появи картина, гледана от височина.
Сондата летеше над вълните на мрачно море. Все още беше трудно да се различат подробности, но по водата плуваха големи зелени петна.
— Може би водорасли — обади се Восар. — Ако открием силно развита растителност, това би обяснило загадката на атмосферата.
— Сега ще разберем — отвърна Маскони. — Спускам сондата по най-стръмната траектория, която е възможна.
Апаратът бързо губеше височина. Километър след километър той се приближаваше към повърхността на морето. За момент в зрителното поле се мярнаха някакви същества, които бързо се плъзгаха по вълните.
— Върнете сондата! — извика Панджаби.
— Напред — нареди тихо Розинцев.
На хоризонта беше се появил бряг. Той се приближаваше с шеметна бързина. Почти от самата вода се издигаше плътна стена от растителност. Мощните зелени стъбла и клони достигаха височина стотици метри.
Брегът остана назад. Сега под сондата се простираше безкрайна зелена джунгла, от която се издигаха обрасли с дървета планински върхове.
Скоростта не даваше възможност да се спре поглед върху отделни обекти, ала наблюдателите успяваха да забележат живите същества, подскачащи по върховете на дърветата. Това беше млад и могъщ свят, кипящ от сили и енергия.
— Сега всичко е ясно — каза Восар. — Тези растения отделят огромно количество кислород.
Но не всичко беше ясно. Няколко пъти излъчваха сигнали до всичките планети на системата, а отговор нямаше. Приемникът упорито мълчеше. Това правеше хората мрачни и раздразнителни.
Мощните двигатели на сондата продължаваха да я носят напред с три хиляди километра в час. Тя летеше над безкрайния зелен килим и нито веднъж под нея не се появи поляна. Джунглите бяха завладели цялата повърхност на планетата.
Хората продължаваха да се взират в екрана, когато възклицанието на Розинцев наруши тишината.
Джонсън погледна вляво и изохка от изненада. Таблото на приемника светеше с всичките си сигнални лампи.
— Да! — каза мрачно Панджаби. — Да, аз направих това. Така или иначе, трябваше да влезем в контакт.
Той стоеше прав в центъра на общата зала, сред целия екипаж на звездолета.
— И какво постигнахте? — изправи се Холцер. — Само няколко думи: „Прави сте. Мълчанието е безсмислено. Влезте в орбита около втората планета.“
— А нима това е малко? Най-после научихме къде трябва да ги търсим.
— Въпросът не е в това — намеси се Блиндер. — Лошото е, че ние не знаем как ще реагират те на вашия ултиматум.
— Това не беше ултиматум. Просто изпратих кратко съобщение, в което обяснявах, че рано или късно ще ги намерим и е безсмислено да се крият.
— Точно така. А не ви ли дойде наум, че подобно заявление може да направи нападател, който е уверен в победата си. А за да е по-красноречив ултиматумът ви, трябваше да го формулирате така: „Рано или късно ще ви намерим и тогава тежко ви и горко“.
Панджаби едва не се разплака. Той негодуващо размаха ръце.
— Нападател! Защо не кажете убиец? Оставете на мира остарелите си разбирания, Блиндер. Ние идваме с открити сърца и те рано или късно ще разберат това.
— Особено като ги поставим в шах — щат не щат, да ни се представят.
— Не им приписвайте по-голяма подозрителност, отколкото могат да имат същества, дорасли до космически контакти.
— Особено ако не ги искат!
— Искат ги! Те отговориха на моето съобщение и това доказва, че са готови да ни приемат.
— Това нищо не доказва. Вашето съобщение си е чиста заплаха. И ние на тяхно място щяхме да отговорим.
— А може би грешите — каза Алов. — Те отново престанаха да отговарят.
— Какво чудно има в това? Те чакат да пристигнем.
— Дано не е с цветя от анихилатори — промърмори някой.
Розинцев бавно се надигна от мястото си.
— Може би сте прав, Панджаби. Нямам намерение да водя дискусия. Но вие на своя глава нарушихте предварителните инструкции и аз не мога да позволя това да се повтори. Още едно подобно действие ще ме принуди да ви отстраня от длъжност до края на програмата.
И той с тежки крачки излезе от кабината.
Този път Джонсън не посмя да защити индуса.
За втори път бяха разменени съобщения, когато звездолетът влезе в орбита около втората планета. Хората получиха заповед да останат на място и да не предприемат никакви опити за спускане. Изключение бе направено само за една от информационните ракети. Неизвестните разумни същества обещаваха да дадат отговор, след като проучат получената информация.
Така започна очакването.