Мощното увеличение на екраните даваше възможност на хората да разглеждат повърхността на планетата. От екватора до полюсите лежаха морета, степи и джунгли. В тях кипеше живот. Но никъде не можеха да открият и най-малката следа от индустриална дейност. Нищо не издаваше, че на тази планета има цивилизация. И все пак сигналите идваха именно от нея.
Хората чакаха с напрегнати нерви. Всеки час, всяка минута можеше да донесе сигналите, с които щеше да започне контактът. Надеждите се превръщаха в твърда увереност.
На четвъртия ден от изстрелването на информационната ракета дойде отговорът.
Върху големия екран в общата зала се появиха първите картини от планетата. Това бяха странни гори, в които се движеха необикновени същества. Там сякаш не съществуваше граница между животни и растения, между живата и мъртвата природа.
Същевременно заговори човешки глас:
— Виждате нашата планета. Ние се чувствуваме част от всичко, което ни обкръжава. Може би това е странно за вас, но за нас е не по-малко странно, че вашата цивилизация използува за всичките си нужди вещи, които трябва да се създават по дълъг и неудобен начин от мъртви предмети. Ние смятаме, че е много по-лесно да се създаде живо същество, което да има определени способности. И създаваме помощници, които вие бихте нарекли живи радиостанции, живи ракети, живи домове… Всички същества — от най-големите до бактериите, са наши съюзници. С тяхна помощ ние заселихме планетите от нашата система. Биологията е наш принцип. Ние не смятаме да ви го налагаме. Всякакво насилие ни е чуждо. Но ние сме готови да прибегнем и до насилие, ако трябва да защищаваме своята планета. Нашата единствена молба е да се върнете назад и да не повтаряте опитите за контакт. Ние искаме да се свържем с други цивилизации, но не с такива като вашата. Информационната ракета ни донесе сведения за историята на вашето общество. От нея ние научихме за това, как сте унищожили своята планета. Година след година, век след век природата на Земята е ставала жертва на онова, което вие наричате машинна цивилизация. Може би не в принципа на цивилизацията е главното. Вашата информация разказва за два типа общество, които стоят на противоположни позиции. Едните са унищожавали природата, вторите са се борили за спиране на безсмисленото унищожение. Но за да спрат инерцията на сляпото интензивно развитие, те са изгубили много, много време. Нещо повече, за да победят в борбата, те също са разширявали своята машинна основа и макар да са го правили с възвишени цели, са замърсявали света. Твърдите, че те са победили отдавна, че вие сте техни представители и от векове възстановявате природата. Същевременно вие търсите други планети, които да заселите и да прострете над тях законите на машинната цивилизация. Няма да ви пречим. В нашата галактика има достатъчно планети. Единственото, което желаем, е да не се приближавате към нас. Нашите цивилизации са избрали прекалено различни пътища, за да можем безнаказано да се срещаме. Днес вашите машини са по-мощни откогато и да било. Онова, което сте извършили на Земята за хилядолетия, тук можете да направите за няколко десетки години. И ние се боим, защото умеем да ценим всичко живо. Това съобщение е първо и последно предупреждение. Всяка ваша машина, която се спусне към планетата, ще бъде унищожена. От вас зависи дали ще бъдем принудени да прибегнем към тази форма на самозащита. Ние не желаем нищо друго освен мир, но мир без каквито и да било контакти с вас. Върнете се обратно и предайте нашите думи на всички земни хора. Ще ви приемем, ако някога успеете да докажете, че можете да живеете в хармония със своята и чуждата природа. А сега сбогом. Нашата планета е затворена за вас и няма да отговаря на нито един сигнал.
Джонсън се спусна към предавателя и неговите отчаяни сигнали пронизаха пространството:
— Контактът е вече установен и не може да бъде прекъснат.
— Винаги може да бъде прекъснат по желание на една от страните — предадоха от планетата. — А ние това искаме.
Екранът изгасна и хората останаха по местата си, мълчаливи, без да могат да повярват, че контактът свършва, преди още да е започнал.
Бяха изминали шест дни. Хората се движеха като сенки. Чувствуваха безкрайна умора. Въпреки това звездолетът продължаваше да кръжи над планетата, изпращайки сигнали, на които никой не отговаряше. Антените на приемниците улавяха само мълчанието на всемира или ехото на изпращаните сигнали. Опитаха всички начини за връзка и всички системи от сигнали, после ги повториха, потретиха… Отговорът беше мъртвешка тишина. Оставаше само едно — да се върнат, за да отнесат на Земята вестта за неуспеха си.