Обвинителя. Пред вас се намира папка с пълни финансови данни за двете компании. От тях можете да разберете, че при огромните разходи за междупланетния транспорт Марс интернейшънъл къмпани е могла да съществува само ако няма силна конкуренция. Това е съображението, което е продиктувало решението на подсъдимите. Безсмислено е да говорим за осъзнаване на дълг.
Уитби. Все пак аз моля да бъде взето предвид това, че обвиняемите независимо от своите подбуди са насочили опасния метод единствено към Марс. По този начин те са отклонили от Земята една твърде сериозна опасност. Нека говорим открито. Няма смисъл да се отрича фактът, че една неконтролирана мутация на част от бактериите доведе до почти пълно унищожаване на живота на Марс. Обвинението вероятно разполага с убедителни доказателства. Но нима това е толкова тежко престъпление? Какви бяха формите на живот на тази планета? Най-низши! Микроорганизми, мъхове, лишеи и подобия на насекоми. И нищо повече. Защо трябва да им се обръща…
Той не успява да довърши. Хенри Уейн го хваща за рамото и го притегли надолу. Смаян, Уитби сяда на мястото си, а гигантът се изправя и се обръща към обвиняемите.
Уейн. Наистина, заслужава ли си да обръщаме внимание на марсианските лишеи? Нужно ли е да се вълнуваме за животните на Африка? Важни ли са горите, моретата, атмосферата? Интересуват ли ни бъдещите хора? Печалбата преди всичко! Предприятието преди всичко! Властта преди всичко! Войната преди всичко! Нека човек се научи да живее в бетонни пещери. Без въздух! Без вода! И всичко това по вина на тези… А те се оправдават! И аз ги защищавам дори когато съм далече от тяхната власт!… Защитата се отказва да изложи своята версия!
Той рязко се обръща и изтичва навън.
Председателя. Моля за тишина. Процесът продължава.
Уитби. Моят колега прекали във внезапната си реч. Далеч съм от мисълта да оневинявам престъпниците, унищожаващи природната среда на Земята. Но марсианският живот не би могъл да даде нищо на хората. Не искам да кажа, че той е трябвало да бъде унищожен. Просто съм убеден, че неговото изчезване не е причинило никакво зло на човечеството. Аз съм готов да се съглася, че след стотици милиони години лишеите на Марс биха могли да се превърнат във високоорганизирани същества. Но това би станало само ако човекът не се намесва в еволюцията им. А това е невъзможно. Предполагам, че по ваше време Марс е вече заселен. Тогава? Защо трябва да придаваме толкова голямо значение на унищожаването на няколко низши и оскъдно разпространени форми на живот?
Обвинителя. За вас двадесет и първият век е настояще. За нас той е мъртво минало. Ние не бихме се обърнали към него, ако към това не ни принуждаваше необходимостта. Вие чухте какво каза Дерик Джонсън. Видяхте как беше посрещната експедицията. Разумните същества от друга планета върнаха нашите пратеници. Те не желаеха да имат каквито и да било отношения с една цивилизация, която е унищожила околната среда не само на своята планета, но и на Марс. И ние не можем да ги упрекнем за тази предпазливост. Нима обвиняемите от изминалите осемнадесет дни на процеса не биха разнесли по всички планети разрушение и смърт? Пред вселената няма отделни земни жители. Земята носи отговорност за постъпките на всеки човек. Ние не трябва да се срамуваме за своето минало. И след като не можем да го поправим, ние сме длъжни да го осъдим. Може би защитата ще изтъкне, че обвиняемите никога не са мислили за галактическото отражение на своите действия. Но това не е оправдание.
Уитби. Вие говорите за отговорност в галактически мащаби. А има ли галактически закони, по които да осъдите обвиняемите?
Обвинителя. Не, такива закони няма… все още. Затова те ще бъдат осъдени по човешките закони. Само така ние ще можем да докажем пред вселената своята непримиримост към унищожението.
Настъпва кратко мълчание.
Председателя. Има ли защитата да добави нещо в полза на обвиняемите?
Уитби. Не.
Председателя. Моля, съдебните заседатели да съобщят своето решение.
Представителят на съдебните заседатели. Доналд Харпър, Джон Макгрийв и Алън Шелтън са признати за виновни.
Председателя. Закривам деветнадесетия ден на процеса.
Излязох от залата заедно с последните присъствуващи. Мислех за неизбежното завръщане. Знаех, че с репортажите от процеса съм си създал могъщи неприятели.