Джонсън ме посрещна на стъпалата на двореца.
— Уейн е изчезнал — каза той.
Окончателната присъда
За последен път седя в Двореца на правосъдието. Днес процесът ще завърши с обявяването на присъдите.
На първия ред са седнали защитниците. Те са деветнадесет — липсва само Хенри Уейн. Сега тяхната роля е свършила. Не е оправдан нито един от подсъдимите.
Подсъдимата скамейка не е достатъчна за всички обвиняеми. Част от тях седят на местата на защитата. Едни тревожни, други по-спокойни, всички те чакат да бъде обявена присъдата.
Ето че Председателя се изправя от мястото си. Огромната зала утихва.
Председателя. Давам думата на Обвинителя да изложи версията на обвинението.
Речта на прокурора беше блестяща и съкрушителна. От пледоариите на защитата не остана нищо. Човек с огромна ерудиция и големи ораторски способности, той не остави никаква надежда у подсъдимите за снизходителна присъда. А и отсъствието на колоса на юридическата мисъл — Хенри Уейн — увеличаваше тревогите им.
Обвинителя. Това е уникален процес, безпрецедентен случай в историята на земното съдопроизводство. Но той беше крайно необходим. Защото беше необходимо да се осъдят нашите предшественици от двадесет и първия век в лицето на тези седемдесет и осем обвиняеми, които са най-бруталните унищожители на екологичната среда.
Залата беше притихнала. Само сдържаното дишане на събраните хора се сливаше в едва доловима топла вълна.
Обвинителя. Историята на живота върху Земята е история на взаимодействието между живите същества и тяхната среда, история на равновесието в природата. Но ето че се появява човекът, венецът на творението, и това равновесие е нарушено. И колкото повече се развиват човешките способности и растат възможностите му, толкова по-чувствително в природата се проявяват несъответствия. Нарушава се равновесието на взаимодействията в системата живот-среда. И това е благодарение на съзнателна, целенасочена, безотговорна човешка дейност. Не изключвам възможността някъде унищожаването на природната среда да е ставало от невежество. Но невежеството отдавна не е смекчаващо вината обстоятелство. Наистина, можем ли да оправдаем само с невежество например случая с фреоните. Тези флуоровъглероди се използуваха масово за най-различни цели, особено в хладилните инсталации. В началото не се подозираше за опасността, която те представляват. Но скоро учените предупредиха: благодарение на химическата си инертност фреонът свободно се издига нагоре, минава през долните слоеве на атмосферата и се натрупва на височина около 32 километра, където разрушава озона. Подобно е и действието на азотните окиси, отделяни от свръхзвуковите самолети. Това предупреждение беше достатъчно ясно. Но никой не му обърна внимание. Производството на фреони продължаваше и никой не се погрижи за намаляване на азотните окиси, отделяни от самолетите. Резултатът бе следният: защитният слой на озона изтъня, като следствие от това се засили ултравиолетовото облъчване на Земята. И накрая — небивало увеличаване на заболяванията от рак на кожата. Може ли да има оправдание подобна дейност?
Гласът на Обвинителя ту се повишаваше, ту се понижаваше, достигайки до шепот. Като истински артист, владеещ до съвършенство гласа си, той ту призоваваше, ту обвиняваше, ту питаше…
Обвинителя. На предишното заседание казах, че ще съдим обвиняемите по нашите земни закони, защото все още няма създадени галактически закони, няма създадено междузвездно право. Но такива закони ще бъдат създадени и нека се надяваме, че ще е скоро. Както във вашето време подписвате международни конвенции за опазване чистотата на моретата, за забрана на въздушни ядрени взривове — които не всички спазвате, създавате резервати, които не всички пазите, — така и ние ще създадем галактически закони с първата цивилизация, с която ще влезем в контакт. И ви уверявам, че ние ще спазваме тези закони и ще им се подчиняваме. А сега ви съдим по земните закони. По ония закони, които вие сами сте създали и не спазвате. Вие сами знаете, че законите в условията на класовоантагонистичните общества могат да съдържат хиляди добри намерения. Но въпросът е, дали хората мотат да бъдат принудени да ги изпълняват, или са създадени условия за престъпления против човечеството. И тъй като закони има, ние съдим заедно с вас системата на злото.
Обвинителя обхвана с поглед смълчаната зала, пое дъх и продължи да излага версията на обвинението.