Обвинителя. С особено големи темпове започва замърсяването на природата през двадесетия век, когато започва интензивното развитие на индустрията. Всички знаем, че това е отрасъл, който изисква огромни количества вода. Може да ви се стори невероятно, но понякога в коритото на една река са изхвърляли отпадъците си по няколко стотици предприятия. Представете си какво е станало с флората и фауната на тези реки.
Още един фактор, унищожаващ живота в реките, е термалното замърсяване. Стотици заводи и електростанции са изхвърляли отпадъчните си топли води в близките реки. Но повишаването на температурата на водата само с няколко градуса води до фатални последици — унищожават се дърветата на хиляди декари площ, унищожават се и почти всички водни обитатели.
И като един допълнителен удар идва употребата на ензимни и фосфатни перилни средства. Като имаме предвид, че в болшинството от градовете са се пречиствали едва 30 процента от канализационните води, можем да разберем, че хиляди тонове от тези препарати са попадали в реките.
Проблемът за реките е особено печален с едно от основните противоречия, с които е свързан. Докато бедственото положение в океаните е привличало вниманието на обществеността, борбата против замърсяването на реките е била забравена. И се стига до един парадокс — борба за чистота на моретата, докато седемдесет на сто от замърсяването идва от реките.
Не по-малко щети е нанесла и интензификацията на селското стопанство. Употребата на безброй химически отрови за борба с вредителите и болестите, на които не е било проучвано остатъчното действие, са се натрупвали в почвата и водите и съвместно с индустриалните отпадъци са оказвали комплексно действие върху животинския и растителния свят. Тези отрови са причина за дегенерирането на много животински и растителни видове.
Тук отново се връщам към въпроса за водоемите. Много химически отрови, например фосфорорганичните инсектициди, са опасни за живота в реките и езерата не само с прякото си отровно действие. Те оказват стимулиращо влияние върху развитието на едноклетъчните водорасли, включително и на синьо-зелените. Размножавайки се, водораслите поемат почти всичкия кислород, разтворен във водата, и това води до масова гибел на водните обитатели.
Изсичането на огромни горски масиви е довело до превръщането териториите на някогашните девствени гори в пустини и полупустини. Вземете за пример амазонската джунгла. Изсечена е за около пет десетилетия. Масовото изсичане започва в края на двадесетия век, като годишно са изсичани осемдесет до сто хиляди квадратни километра — ежедневно по един и половина милиона дървета. Това се наричат мащаби, нали.
Но за гибелта на амазонската джунгла има и още една причина. Тези огромни гори са се развили, колкото и да е странно, върху бедни на хранителни вещества почви. Обогатяването на почвите е ставало за сметка на изгниващите растения. Изсичането, прокарването на пътища през амазонската джунгла е довело до разчистване на големи площи, които са оставали във властта на поройните тропически дъждове. Хранителните вещества са били отнесени от потопите и на тяхно място са останали само неплодородните утаечни почви от третичния период. В тези райони гората вече никога не може да се възстанови. Сега този район е полупустинен. А Амазонка е една анемична река, лишена от водосборните си източници.
Към всичко това прибавете нефтените петна в океаните, станали причина за гибелта на хиляди китове и стотици хиляди птици. Прибавете замърсяването на въздуха от горивата, въздействието на стронций 90 от ядрените експлозии, който се връща на Земята с дъжда и след време се отлага в костите на хората, и вие ще добиете приблизителна представа за престъплението, което може да се изрази с две думи: унищожаване нормалните условия за живот.
Но ядрените взривове имат и друго, още по-страшно въздействие върху живите организми:
Мутациите!
Превръщайки безобидни същества в чудовища, засилвайки размножаването на едни организми за сметка на други, те са довели до появяването на неподозирано агресивни форми на живот. Както вече споменах в хода на делото, още във втората половина на двадесетия век десет процента от коралите на Големия бариерен риф са били напълно унищожени от размножилите се катастрофално много морски звезди от рода „акантастер планки“. За тази тяхна агресия е помогнал човекът.
Но веднага възниква въпросът: защо? Защо се стига до това положение? Защо се нарушават международните договори за забрана на ядрените взривове? Защо се нарушава Московското споразумение за борба с екологическата криза? Защо в края на краищата дори социалистическите и комунистическите държави не винаги успяваха да преодолеят тежките последици от старото интензивно развитие на промишлеността.