— Ония от „Афтърнуун нюз“ отново ви изпревариха.
— Дреболия — каза Стив. — Това е само временно поражение.
— Какво искаше Носорога от тебе, Елмър? — запита Ли.
— Да направя репортажи по материали, които един странен тип ще ми даде неизвестно къде и кога. За тази цел трябва да замина с него.
— Кога тръгваш? — бързо запита Стив.
— Не знам. Той пак ще се обади.
— Дяволска работа — промърмори Стив. — Не ми харесва, никак не ми харесва. Аз лично не бих тръгнал с него.
Работното време привършваше. Колите на сътрудниците една след друга напускаха гаража и проникващият отвън смог вече изцяло изпълваше огромното бетонно помещение.
Мина един час, докато успея да се добера до зданието, в което живеех, да оставя колата в гаража и да се изкача в квартирата.
Вратата се отвори от леко докосване с пръст и веднага забелязах мистър Джонсън, седнал в средата на стаята.
Това беше невъзможно. Автоматът на вратата беше най-нов модел, реагираше само на моето докосване и никой друг не би могъл да влезе, докато отсъствувам. И все пак неканеният гост седеше в квартирата ми и ме разглеждаше така любопитно, както и в редакцията.
Влязох и седнах на леглото.
— Добър вечер, мистър Уелч — каза Джонсън. — Трябва да се извиня за нетактичната постъпка, но не можех да постъпя другояче. Желая да поговоря с вас, а тук е най-удобното място.
— Добре, говорете. Но преди това ми кажете, как, по дяволите, успяхте да проникнете тук?
— Скоро ще разберете. Но засега имаме по-важни въпроси за обсъждане. Вие, надявам се, вече знаете, че търся човек, способен да напише серия добри репортажи. Няма да настоявам и ако откажете, ще се обърна към „Афтърнуун нюз“.
— Искате да напиша репортажи за отвлечените?
— Нещо подобно. Имайте предвид, че тримата изчезнали са само начало. Ще бъдат отвлечени още много хора.
— И вие не се боите, че мога да ви издам?
— Не. Виждате ли, аз имам основания да се смятам за добър психолог. А освен това, дори да се обърнете към ФБР, това няма да измени нищо.
— Добре. Да допуснем, че аз се съглася да напиша тези репортажи. Къде ще ме заведете?
— Далече. По-далече, отколкото можете да си представите.
— На Луната?
Джонсън се усмихна и поклати глава.
— На Марс? На Юпитер? Може би в експедиция до Плутон?
Гостът продължаваше да се усмихва. Вгледах се в бледото му лице, в насмешливо изкривените устни, в дълбоките тъмни очи и през ума ми мина една догадка, от която настръхнах.
— Вие не сте човек! Вие идвате от друга звездна система!
— Очаквах тази реакция — каза Джонсън. — Ако ви оставя, ще продължите да предполагате, увеличавайки непрекъснато мащаба. След звездната система — друга галактика, след галактиката — друга вселена… Грешите, мистър Уелч. Аз съм роден на Земята. Работата е там, че аз идвам от бъдещето.
За момент ми мина мисълта, че този човек е луд. И почти веднага се отказах от нея. Външността му вдъхваше доверие. Ала ако не беше луд или измамник, оставаше ми да приема, че идва от бъдещето, докато целият ми разум се бунтуваше против подобно предположение. До този момент времето си оставаше за мене нещо непоколебимо, нещо, което не може да се управлява като обикновена водна струя. Аз бях журналист, човек, който отблизо се сблъсква с разнообразни факти от живота, и отлично познавах значението на окончателната невъзвратимост.
— Разбирам ви — каза Джонсън. — Вие не можете да повярвате. Това е твърде невероятно за вас.
— Не мога да ви вярвам. Това, което ми говорите, звучи като чиста фантастика.
Гостът стана и направи няколко крачки из стаята.
— А ако ви дам доказателства?
— Какви?
Вместо отговор Джонсън посочи навън през прозореца. Изправих се и се приближих до него. Долу се виждаше непрекъснатият поток от коли.
Колите се движеха обратно.
Затворих очи, притиснах чело до хладното стъкло и отново погледнах надолу. Осветени от уличните лампи, колите бавно се движеха назад, извършваха сложните маневри, необходими при голямата претовареност на улицата, спираха от време на време и отново продължаваха необикновеното си движение.
— В момента — прозвуча зад мене гласът на Джонсън — времето в тази стая тече обратно на своя нормален ход. Естествено, за нас обърнато изглежда времето в останалата част на света.
Не отвърнах нищо. Трябваше ми време, за да се съвзема, за да осъзная невероятната истина. Този човек наистина идваше от бъдещето и можеше да управлява времето.
Колите на улицата за миг замръзнаха по местата си, след това отново потеглиха, вече нормално.
— Мисля, че доказателството е достатъчно — каза посетителят.