Изявлението на мистър Джонсън бе кратко. Той заяви, че пристига от бъдещето и възнамерява да се отправи обратно в компанията на мистър Уелч. Трудно е да си представим нещо по-нелепо от това изказване, но следващите думи на мистър Джонсън надминаха всички очаквания. Той каза, че изчезналите неотдавна полковник Пилкроу, генерал Бестън и президентът на Естапоза Алваро Фелипес са отвлечени в бъдещето. Срещу тях се подготвял съдебен процес, репортажи от който трябвало да предава Елмър Уелч.
След това изявление двамата аферисти, боейки се от по-сериозни въпроси, които биха могли да разкрият тяхната и без това явна измама, изчезнаха от помещението. Несъмнено налице е спекулация с тревожното положение, целяща да повиши западащия в последно време интерес към «Ню енд нюз». Вината за тази скандална история пада само върху господата Елмър Уелч, Джонсън и лично върху главния редактор на вестника — мистър Келвин.“
Но с подобен рязък тон се отличаваше единствено „Афтърнуун нюз“. Останалите издания проявиха по-голяма далновидност. Ето например какво пише в своя извънреден брой от девети юли ежеседмичникът „Севън дейз“:
„Въпреки цялата фантастичност на това събитие ние сме склонни да вярваме, че не сме жертва на измама. Не само защото вярваме в добрата репутация на «Ню енд нюз», не само защото случилото се е твърде фрапиращо, за да бъде лъжа, но и защото двамата наистина изчезнаха. Те се намираха в дъното на помещението и нямаха никаква възможност да го напуснат. За да стигнат до вратата, Джонсън и Уелч би трябвало да преминат през тълпата, което изобщо не биха могли да направят. След тяхното изчезване помещението бе изследвано буквално милиметър по милиметър и от двамата не бе открита никаква следа.“
В този извънреден брой, посветен почти изцяло на загадъчното събитие, „Севън дейз“ помества репортаж за събитията, предшествували изчезването на Уелч. Сведенията за този репортаж са взети от неговите колеги от „Ню енд нюз“. На главно място бе отпечатано и едно малко съобщение, което привеждаме тук:
Вчера, осми юли, около 20,05 часа, т.е. половин час след изчезването на Джонсън и Уелч, в апартамента си на 134-то авеню бе арестуван Стюарт Келвин. 54-годишен, главен редактор на вестник «Ню енд нюз». Предполага се, че това арестуване е във връзка с направените от Джонсън изявления относно отвлечените напоследък лица. Известно е, че Стюарт Келвин е първият човек, видял Джонсън в Ню Йорк.“
Колкото и невероятно да изглежда случилото се, може да се каже, че в него повярваха мнозина, особено тези, които бяха осведомени. На широката публика не бяха добре известни делата на отвлечените Пилкроу, Бестън и Фелипес. Но тези, които не само знаеха, а и бяха замесени в тях, решиха, че е време да вземат всички предпазни мерки. Известно е, че през последвалите дни в редица страни имаше масови арести. На 12 юли бе убит италианският журналист Салваторе Маринели. Ще си позволим да приведем и неговата статия, отпечатана на 11 юли във вестник „Ла верита“.
Като оптимисти, всички ние се надяваме, че случилото се преди три дни в Ню Йорк ще се окаже истина. Защото ни омръзна да живеем в среда, която е в разрез с биосферата на Земята. Омръзна ни да се задушаваме в заводите и фабриките, да плащаме огромни суми на лекарите. Виновните за това положение трябва да понесат юридически санкции с всички произтичащи последствия. Но тъй като съдът може да бъде подкупен, доскоро не можехме да се надяваме на справедливост. Сега обаче положението се промени. Ако наистина има съд на бъдещето, подкупите биха били безсилни пред него. Тук няма да обсъждаме дали се намираме пред грандиозна измама, или мистър Джонсън наистина идва от бъдещето. Да приемем априори истинността на фактите. Много по-интересен е един друг въпрос: «Кой се страхува от мистър Джонсън?»
Разглеждайки този въпрос, ние неминуемо ще се спрем най-напред върху една добре известна у нас личност — големия индустриалец Енрико Пасини.
Може да се каже, че синьор Пасини има достатъчен опит в съдебните процеси. За първи път той се яви пред съда във връзка с катастрофата, станала в завода за ядрени реактори с понижена мощност в Перуджа. При тази катастрофа загинаха сто тридесет и четири души. Налице бяха всички доказателства за вината на собственика на завода — синьор Пасини. Своевременното подобряване на технологичния процес, замяната на остарялото оборудване, вземането на елементарни мерки за охрана на труда биха попречили да се стигне до катастрофата. Но съдът призна Пасини за невинен.