Вторият процес разглеждаше друго престъпление на Пасини. Радиоактивните отпадъци от неговия завод в Сицилия се изхвърляха в Месинския пролив, заплашвайки бреговете на острова, както и италианските брегове, със смъртоносно заразяване. Едва ли е необходимо да казваме, че и този път Енрико Пасини бе оправдан «поради липса на доказателства».
Но кой е Енрико Пасини? Защо доказателствата срещу него изведнъж губят своята съдебна стойност?
Ако го запитаме как е могъл да стигне до днешното си положение, синьор Пасини навярно би изброил редица качества, които според него могат да издигнат по честен път един човек. За сведение на незнаещия читател ще кажем само това, че Пасини не притежава нито едно от тези качества. За сметка на това той притежава редица съмнителни познанства. По някаква случайност мнозина от неговите познати пряко или косвено са свързани с мафията. А ако се опитаме да направим сметка на неговите приходи и разходи, бихме открили едно странно двойно счетоводство. Средствата за поддържане на своите заводи синьор Пасини взема от игрални домове, поддържани почти в цяла Италия. И — обратно — средствата за поддържане на игралните домове идват от заводите на уважавания индустриалец. Това е едно кълбо, оплетено така здраво, че властите отдавна са изгубили надежда да го разплетат. Впрочем те и не бързат да направят това. Достатъчен е фактът, че немалка част от приходите на Пасини отива в джобовете на висши полицейски, съдебни и политически дейци.
След двата съдебни процеса синьор Пасини продължава да изхвърля безнаказано радиоактивни отпадъци в Месинския пролив. Можем само да си представяме в какво ще бъде превърнато морското дъно, ако не бъде спряна тази варварска дейност.
Но това не е всичко. Заводите на синьор Пасини замърсяват и атмосферата, и то в невероятни мащаби. Все по-често над Сицилия надвисват отровни облаци от промишлени газове и радиоактивни частици. В двадесеткилометров радиус около заводите е унищожена цялата растителност. Смъртността на работниците в тези заводи наближава дванадесет процента. Но за това е виновна само «бедността» на собственика. Цената на въздухопречиствателните инсталации е твърде висока за него. И той отлично се справя и без тях.
Това е едно твърде кратко описание на престъпленията на Енрико Пасини. Навярно има още много неща, които ние не знаем, защото той притежава навика да действува тайно. Ала и това е достатъчно, за да бъде изправен този престъпник пред трибунала на бъдещето.
В следващите броеве на «Ла верита» ще ви разкажем за други известни личности, отдавна заслужили честта да направят едно пътешествие до бъдещето.“
Смъртта на Маринели попречи да бъде изпълнено обещанието. Но въпреки това на 14 юли Енрико Пасини изчезна.
С течение на времето броят на загадъчно изчезналите видни личности се увеличаваше непрекъснато и на 21 юли достигна почти 80 човека. Точно тогава се появи първият репортаж на Елмър Уелч.
Ефектът беше поразителен. Само името на Уелч беше достатъчно да предизвика сензация. В извънредни издания вестниците препечатваха репортажа, придружен с кратки статии, напомнящи за събитията от последните дни, макар че едва ли можеха да се намерят читатели, които да не знаят какво се е случило.
Тук привеждаме пълния текст на този репортаж, който е написан така спокойно, сякаш става дума за съвсем обикновен процес срещу някой дребен престъпник.
Първият ден на процеса
Моето място е на първия ред. Оттук мога най-добре да следя хода на най-уникалното събитие в историята на правосъдието. До мене седи Джонсън, човекът, който ме покани тук.
Едва ли друг съдебен процес е предизвиквал такъв интерес сред световната общественост. Публиката е изпълнила Двореца на правосъдието, построен специално за процеса. Заети са всички места, много хора се тълпят в проходите между редовете. В това отношение те не отстъпват на нашите съвременници. Десетки телевизионни камери и хроноскопи са готови да покажат началото на този необикновен двубой между юридическите светила на двете епохи. Нищо не пречи на хората да наблюдават всичко от дома си, но те желаят да бъдат тук.
Съдебната трибуна е достатъчно отдалечена от първия ред, за да мога да я обхващам с поглед изцяло. На почетното място седи Председателя. Не знам неговото име. Както ми съобщи Джонсън, прието е съдиите да не назовават имената си. Това не е стремеж към фалшива анонимност, а желание да се покаже, че на трибуната се намира представител на закона.
На своето място е и Обвинителя. Встрани от него са двамата защитници от нашия век. Единият от тях, Хенри Уейн, е особено колоритна фигура. Самият му външен вид е достатъчно внушителен — ръст 192 сантиметра, могъщо тяло на борец, огромни рижи бакенбарди, които се развяват при всяко движение на главата му. Странна гледка представлява този гигант, облечен в строгата адвокатска тога. Но неговият интелектуален портрет е още по-интересен. Уейн е съчетал две науки — правото и екологията. Той стана известен след нашумелия процес срещу фирмата „Ню джиолъгик къмпани“. Въпреки явните доказателства той успя тогава да постигне оправдателно решение на съда. Навярно този случай е причината Уейн да бъде избран за пръв защитник от всички обвиняеми.