— Ах, Дейвид! Колко жалко! Но не очаквах да те видя днес и приех предложението на Лайф. Той е бъдещият ми партньор в сериала. Довечера отиваме на грандиозен прием, който студията урежда с рекламна цел.
— Извинявай, старче — каза Лайф, който се оказа наблизо.
— Вие май сте се наговорили?! — избухна Дейвид и като се обърна рязко тръгна към изхода.
— Ама че работа — измърмори Лайф и пи от чашата си.
— О, боже — въздъхна Ориъл, — да избяга като луд! Аз не исках никак да го обиждам…
Пийналият чичо Дон се намеси в разговора с напълно трезвен тон:
— Отнесохте се към него, разбира се, жестоко, но съм сигурен, че ще запази здрав ума си. — После се усмихна, погледна намръщеното личице на Ориъл и запита:
— Още едно мартини, скъпа?
Както обикновено работната маса на Дейвид бе затрупана с книжни камари. Но сега на нея се бяха появили два нови предмета: малък преносим календар и миниатюрен стъклен аквариум със сферична форма. На дъното му лежеше камък и зеленееше синтетична тревичка в която се бе затаила още по-зелена костенурка.
От масата се източи микрофона и прозвъня познатия сигнал.
— Слушам ви, мис Ли.
— Една млада дама моли да я приемете, мистър Тексас. Името й е Ориъл Ванити.
Дейвид мрачно се усмихна.
— Същата ли Ориъл Ванити? — запита той.
— Да, сър.
— Е, нека…
Но в същия миг вратата се отвори със сила и в кабинета влетя Ориъл, преследвана по петите от мис Ли.
— Не се безпокойте, мис Ли — успокои я Дейвид без да повишава глас.
Секретарката послушно кимна и затвори след себе си вратата.
— Здравей, Ориъл. Отдавна не сме се виждали! Как върви работата ти в сериала за шпионите?
Видът на Ориъл бе измъчен, а косите й стърчаха безпорядъчно. Дейвид веднага почувствува, че тя е разтревожена. Но въпреки това, продължаваше да е прекрасна.
— Дейвид, трябва да ми помогнеш!
— Така ли?
— Сега оценките на зрителите се променят всяка седмица! Миналия петък бяхме в първата петица, а тази — едва попаднахме на петдесетото място. Но това никак не ме безпокои. Те поканиха още една артистка за същата роля.
— Запознах се с нея. Много е мила…
— Целият й талант се крие в големината на бюста! Дейвид, страхувам се, че… възнамеряват да ме отстранят от ролята! Помогни ми!
Дейвид се загледа в костенурката и се замисли. Тази дребничка амфибия е така мъдра, както и възрастните й роднини, но да се посъветва с нея, тъй или иначе не можеше. Тя само съска, когато главата й се подаде над водата.
В този миг забеляза, че Ориъл скоро ще получи истеричен припадък. Той я хвана за ръка.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, Ориъл.
Тя заплака и се прилепи с цялото си тяло до него. Прегърнаха се, но не беше така както преди, съвсем не беше.
Светлината в кабинета помръкна и очите на костенурката потъмняха.
В огромното здание на компанията СБС имаше сто и шестдесет етажа и петнадесет спомагателни нива, без да се броят паркингите за колите. Само хората, вземащи решения, в това число и ръководителите на компанията, бяха разположени на няколко етажа. Дейвид разговаря за съдбата на Ориъл с повечето от тях. Молеше ги. Изричаше солидни доводи и ласкаеше. Заплашваше и обещаваше. Често се впускаше в отчаяни спорове със събеседниците си.
В края на краищата стигна до последната инстанция, която му беше позната — до Дон Тексас. Без да се надява на особен успех, той дълго убеждаваше скъпия си роднина да помогне на Ориъл.
— Но защо, Дон, защо? Защо да не можеш нищо да направиш? Нима е така трудно? Нали става дума само за една артистка? Ти се досещаш, знаеш, какво ще стане, ако оценките на зрителите не станат по-стабилни. И ако ръководството на СБС реши да я замени?
Чичо Дон търпеливо изслуша доводите на племенника си. На него, като на роднина, му се позволяваше и прощаваше много. Сега чичото му съчувствуваше, но не тръгна към никакви отстъпки.
— И дума да не става — каза той твърдо. — Не защото е изпълнителка на главната роля. А договорът не може да се промени. Принципът е такъв. Разбери, създаде ли се прецедент, става опасно. Ако можеше нещо да се направи, сам бих се заел. Но никак не ми се ще да стана като онзи библейски козел… И ти не би се съгласил…
На чичо Дон нервно се разтрепераха рамената.
— Значи, никаква надежда? — въздъхна Дейвид и се облегна мрачно на креслото.
— Е, защо пък никаква! — бодро възрази чичото. — Те ще наемат още една артистка. Така се постъпва по принцип. ако в течение на близките две-три седмици гласуването на зрителите бъде благоприятно, Ориъл ще бъде свободна от задълженията на договора още преди края на сезона. Не го приемай толкова близо до сърцето си и не се разстройвай напразно. За съжаление и днес на много хора им се налага да гладуват.