Чекмеджетата на дъбовия шкаф в ъгъла започнаха да се отварят и затварят.
Двата пистолета за дуели, които висяха на отсрещната стена, паднаха на пода, единият гръмна.
Госпожа Марсили, господин Бернар, госпожица Люсиен, господин Пикар и домакинът ни — маркиз Фабиен, почнаха да повтарят в един глас:
— Хайде, невернико, разкъсай веригата и ще видиш какво ще се случи! РАЗКЪСАЙ ВЕРИГАТА И ЩЕ ВИДИШ КАКВО ЩЕ СТАНЕ!
Изкрещях:
— Достатъчно!
Вдигнах високо дясната си ръка. Всички свещи на кристалния полилей започнаха да се палят самички — една по една.
В стаята стана светло. Тогава видях боядисаните бижутерски стъкълца, които дамите и господата бяха закрепили на очите си.
Лост, забит в пода, повдигаше масичката за сеанси с около две педи.
Забелязах, че към чекмеджетата на дъбовия шкаф са прикрепени хитро маскирани пружинки.
Гобленът висеше под тавана, поддържан от цяла система различни макари.
Към спусъка на единия пистолет, паднал на пода, бе привързана тънка връв. Другият край беше в ръката на домакина.
Слугата престана да дрънка с гонга.
Изправих се и изкрещях:
— Вие не сте никакви медиуми!
Ударих рязко с дясната си ръка по черната свещ пред госпожа Марсили. Свещта угасна.
Очите й се затвориха, мускулите на лицето и крайниците й се отпуснаха. Изпадна в кома.
Господата и дамите се изплашиха. Поискаха да разкъсат „веригата“ и с чисто физически средства да се нахвърлят върху мен — неверника. Но телата им не ги слушаха. Не можеха да си пуснат ръцете. Нещо невидимо ги държеше приковани към столовете.
Туп! — ударих с длан и свещта на господин Бернар. Както и при госпожа Марсили, с угасването на фитила угасна и съзнанието му. Жизнените му функции се забавиха, без да се прекратят напълно. Туп! Туп! Туп! Госпожица Люсиен, господин Пикар и маркиз Фабиен изпаднаха в безпаметен сън.
Ако някой запали свещите им, те ще се събудят.
Станах и излязох от стаичката. Взех черната свещ, която стърчеше пред мен, за да осветявам пътя си. Минах през коридора и слязох по мраморното стълбище.
Шумът от стъпките ми привлече слугата. Чакаше ме на последното стъпало с двоен свещник в ръка.
Попита ме:
— Не сте ли доволен от сеанса, Ваше благородие? Защо си тръгвате толкова рано?
Не отговорих, докато не стигнахме до входната врата.
Преди да изляза от замъка, му заповядах:
— Иди в онази стая и запали петте черни свещи, които са върху масичката за сеанси. Когато господата и дамите се събудят, им предай следното: „Тази вечер тук беше граф Калиостро“.