С което се изпари и гневът ми.
— Аха — поклатих глава. — За спейсъри, значи. Ами, добре. Благодаря.
Излязох. Намерих Цветната улица, където бяха Кели, Лу, Бо и Мюз. Кели черпеше с бира, а ние взехме пържена риба, осолени калмари и кренвирши. На тръгване Кели измъкна пачка банкноти и ги размаха, докато крещеше ентусиазирано:
— Да го бяхте зърнали само тоя нещастен бесекс, докъде го докарах! Курсът тук е осемдесет лири, а той ми даде сто и петдесет! — той надигна халбата с бира. И литна нагоре.