Двете сили, които ръководят света от незапомнени времена, се противопоставят една на друга. Имайки предвид, че нито една от тях не успява да въздейства изцяло по своя воля върху съдбините на човечеството, всяка се чувства притеснена от другата в изграждането на перфектния, според нейната визия, модел на света…
Господина прекъсна четенето на София, за да направи малък коментар.
— Откакто ябълката му заседна на гърлото, Луцифер се противопоставя на желанието ми да отдам Земята на хората. Той непрестанно се опитва да ни покаже, че моето творение е недостойно за нея.
После й даде знак да продължи и тя отново зачете документа:
… всички политически, икономически и климатични анализи показват, че Земята бавно се превръща в истински ад.
Михаил обясни на София, че техният Съвет се бил противопоставил на прибързаното заключение на Луцифер, според което настоящата ситуация е резултат на непрестанните вражди между хората, спирачка за изразяването на истинската човешка природа. И все пак беше твърде рано да се направи окончателно заключение по този въпрос. Единственото сигурно нещо бе, че светът не върви добре. София продължи да чете:
Понятието за човечество се различава радикално в зависимост от вижданията на единия и другия лагер. След непрестанни дискусии ние приехме идеята, че настъпването на третото хилядолетие трябва да сложи началото на една нова ера, освободена от нашите антагонизми. Дошло е времето, когато от север на юг, от запад на изток нашето наложено на хората съжителство трябва да се смени с един по-оперативен и ефикасен начин на живот…
— Това не може да продължава повече така! — поде отново Господина.
София наблюдаваше бавните движения на ръката му, които придружаваха неговата реч.
— Двайсети век бе наситен с изпитания. А от друга страна, както вървят нещата, ще стигнем дотам, че Той, както и Аз ще изгубим всякакъв контрол над хората. Това е нетърпимо. Нашият авторитет е поставен на карта. Земята не е единствена във вселената, всички са обърнали поглед към мен. Светите места са пълни с въпроси, но хората намират там все по-малко отговори на тях…
Притеснен, Михаил бе забил поглед в тавана, изкашля се и Господина покани София да продължи четенето.
… за да се даде легитимност на този, комуто се падне да управлява Земята през следващото хилядолетие, ние се впуснахме в едно последно предизвикателство, чиито основни направления са описани по-долу:
Ще изпратим между хората, в продължение на седем дни, този, или тази, който считаме за нашия най-добър агент. Този, който успее да тласне човечеството било към доброто или злото, ще донесе победата за своя лагер. Тя ще е една своеобразна прелюдия към бъдещото сливане на нашите две институции. А властта да управлява новия свят ще принадлежи на победителя.
Ръкописът бе с подписите на Господ и Луцифер.
София бавно вдигна глава. Тя искаше отново да препрочете текста, за да разбере първоизточника на акта, който държеше в ръцете си.
— Това е абсурден облог — каза Господина — и в същото време малко объркващ. Но стореното — сторено.
Тя се отправи към изхода. Той разбра учудването, изписало се върху лицето й.
— Считай този ръкопис като алинея4 от моето последно завещание. Аз също остарявам. За пръв път ме обзема някакво нетърпение, така че направи всичко, което е по силите ти, времето да мине колкото се може по-бързо — добави Той, гледайки през прозореца. — Но във всеки случай се постарай да спазиш крайния срок… аз винаги съм се старал да бъда точен. Това е първата отстъпка, която правя.
Михаил даде знак на София. Време беше да напусне помещението. Тя веднага откликна на поканата. На прага не можа да се сдържи и се обърна.
— Господине?
Михаил затаи дъх. Господ обърна глава към нея и лицето й се просветли.
— Благодаря! — каза тя.
Господ й се усмихна.
— Седем дни за цяла вечност… Разчитам на теб!