Той я изпрати с поглед до изхода.
В коридора Михаил едва си поемаше дъх, когато чу тежкия глас да го зове. Изостави София. Направи завой и се върна в големия офис. Господина навъсено го попита:
— Парчето гума, което залепи под масата ми, е с ягодов аромат, нали?
— Това наистина е ягодов аромат, Господине — отговори Михаил.
— И още нещо — когато приключи мисията й, ще съм ти благодарен, ако махнеш малката рисунка от нейното рамо, преди всички да са си поставили такава. Човек никога не е достатъчно защитен от модата.
— Разбира се, Господине.
— И един последен въпрос: как разбра, че именно нея ще избера?
— Повече от две хиляди години съм ваш пръв помощник, Господине!
Михаил затвори вратата зад себе си. Останал сам, Господина седна на края на дългата маса и заби поглед в преградата пред себе си. После се поизкашля и с ясен и плътен глас каза:
— Готови сме!
— Ние също! — с лукав глас му отвърна Луцифер.
София чакаше в една малка зала. Михаил влезе и се отправи към прозореца. Под тях небето се проясняваше и върховете на няколко хълма се показаха изпод облаците.
— Побързай, нямаме много време за губене, трябва да те подготвя.
Седнаха около малка кръгла маса, разположена под един алков5. София сподели съмненията си с Михаил.
— Откъде е редно да се започне подобна мисия, кръстнико?
— Няма да получиш равен старт с твоя съперник, скъпа моя. Нека да погледнем реално на нещата. Злото е станало повсеместно и е почти толкова невидимо, колко и самите ние. Ти играеш в защита, противникът ти атакува. Трябва най-напред да идентифицираш силите, които ще ти противопостави. Постарай се да откриеш мястото, откъдето той ще ръководи своята операция. Може би по-удачният вариант е да го оставиш да действа пръв и след това с всички сили да контраатакуваш. Само след като го неутрализираш, ще е възможно да започнеш осъществяването на твоя план. Единственият ти коз се заключава в перфектното ти познаване на терена. По една чиста случайност избраха Сан Франциско за театър на „бойните“ действия.
Клатейки се небрежно върху люлеещия се стол, Лукас приключваше с четенето на същия документ под бдителното око на своя Президент. Макар и при спуснати щори, Луцифер не се разделяше с плътните си тъмни очила, прикриващи погледа му. Неговите приближени отлично знаеха, че и най-слабата светлина би подразнила очите му, осакатени някога от един изключително силен светлинен лъч.
Заобиколен от членовете на своя кабинет, насядали около огромната работна маса (тя се простираше до преградата, разделяща просторната зала от съседното помещение), Президента уведоми Съвета, че заседанието е приключило. Под ръководството на отговорника по комуникациите, някой си Блез, събранието се насочи към изхода. Без да помръдва от мястото си, Президента направи знак с ръка на Лукас да се приближи. Повтаряйки още по-отчетливо същия жест, той го подкани да се наклони към него и му прошепна нещо на ухото, което никой не чу. На излизане от офиса Лукас забеляза до себе си Блез, който го придружи до асансьорите.
Без да се спира, той му подаде няколко паспорта, пари от различни валути, голяма връзка с автомобилни ключове и една платинена кредитна карта, която размаха под носа му.
— И не прекалявайте с разходите!
С бързо и видимо раздразнително движение на ръката Лукас се докопа до пластмасовия четириъгълник, отказвайки да стисне най-мазната ръка в цялата организация. Свикнал с подобно отношение, Блез потри длани в панталоните си и несръчно пъхна ръце в джобовете си. Криенето бе един от специалитетите на този индивид, издигнал се до своя пост не благодарение на уменията си, а по-скоро в резултат на лукавството и лицемерието, породени от жаждата за власт. Блез поздрави Лукас и му каза, че е вложил цялата тежест на своето реноме и пост (истинска скромност, ако се съди по физиономията му), за да подкрепи неговата кандидатура. Лукас нямаше и капка доверие на думите му; в неговите очи Блез беше само един некадърник, на когото бяха поверили поста отговорник по вътрешната комуникация благодарение на роднинските му връзки.
Лукас дори не си направи труда да скръсти ръце отпред, докато обещаваше редовно да дава отчет на Блез относно хода на своята мисия. В организацията, чийто служител беше, мистифицирането бе най-сигурният начин, с който разполагаха ръководителите на отдели, за да увековечат своята власт. За да се харесат на своя Президент, често им се случваше да се лъжат едни други. Отговорникът по комуникацията помоли Лукас да му довери онова, което Президента му бе пошушнал на ухото. Последният го изгледа презрително и си тръгна.