— Какво ти влиза в работа? — отвърна му Лукас на излизане от кабината.
София паркира колата си по дължината на тротоара. После изкачи стъпалата пред малката къща, построена във викториански стил на най-високата част на Пасифик Хейтс. Отвори вратата и се насочи към своята хазайка.
— Най-сетне се завърна от пътуването! Да знаеш само колко се радвам! — възкликна госпожица Шеридан.
— Но нали излязох сутринта оттук!
— Сигурна ли си? Стори ми се, че те нямаше тази вечер. Знам, че се бъркам там, където не ми е работа, но не обичам къщата да е празна.
— Прибрах се късно, а ти вече спеше. Вчера имах малко повече работа от обикновено.
— Работиш прекалено много! На твоята възраст, пък както си и красива, би трябвало да прекарваш вечерите с някой приятел.
— Трябва да се кача горе да се преоблека, но след това ще се отбия да те видя, Рен, обещавам ти.
Красотата на Рен Шеридан никога не се е предавала пред разрушителната сила на времето. Нейният мек и плътен глас звучеше чудесно, изпълненият й със светлина поглед свидетелстваше за наситен със събития живот, от който бе запазила само хубавите спомени. Беше една от първите жени репортерки, обиколила света. Стените на хола й бяха покрити с пожълтели снимки, останали във времето лица, свидетелстващи за многобройните й пътувания и срещи. Там, където нейните събратя по професия търсеха да заснемат изключителното и неповторимото, Рен хващаше с обектива си обикновеното, онова, което само за нея беше истински хубаво; с други думи, представяше идеалната снимка.
Когато краката й се възпротивиха на поредното заминаване, тя се оттегли в своето жилище на Пасифик Хейтс. Беше родена тук, а на 2 февруари 1936 година започна първото си пътуване към Европа на борда на един товарен кораб. Тогава беше на двайсет години. По-късно отново се върна, за да изживее единствената си любов, или времето на едно кратко щастие.
Оттогава насетне Рен обитаваше сама голямата къща дотогава, когато се реши да пусне една малка обява в Сан Франциско Кроникъл. „Аз съм новата ви съквартирантка“ — й бе казала с усмивка София, представяйки се на входната врата още в деня на излизане на обявата. Решителният тон бе привлякъл Рен и новата наемателка се бе нанесла още същата вечер, променяйки с течение на времето живота на една жена, която днес признаваше, че е щастлива за това, че се е отказала от самотния живот. София обожаваше вечерите, прекарани в компанията на своята хазайка. Когато не се прибираше прекалено късно, тя можеше да види от стълбищния прозорец лъча светлина, прекосяващ вестибюла; така госпожица Шеридан й даваше знак, че все още може да я приеме. Под претекст, че иска да се увери, че всичко е наред, тя надникваше през вратата. Един голям албум със снимки я чакаше отворен на килима и няколко парчета баница, сложени в малка, изящно инкрустирана купа, донесена от Африка, я посрещаха. Рен чакаше, настанена удобно в своя фотьойл, разположен пред маслиновото дърво, което избуяваше в атриума6. Тогава София влизаше, лягаше по корем на пода и започваше да разлиства някой от многобройните албуми със стари кожени корици, с които библиотеката изобилстваше. Без да откъсва поглед от маслиновото дърво, Рен коментираше една по една снимките.