София се изкачи на горния етаж, отключи своя малък апартамент, бутна вратата с крак и хвърли връзката с ключовете върху масичката. Остави сакото си в коридора, шемизетката захвърли в хола, прекоси набързо стаята си, където се освободи от панталона, след което влезе в банята. Отвори крановете на душа до краен предел и тръбите завибрираха. После рязко завъртя регулатора в средата и водата започна да облива косата й. През отвореното малко прозорче, подаващо се като охлюв над покривите, спускащи се чак до пристанището, навлизаше камбанният звън на Грейс Катидрал, отмерващ петнайсетия час от денонощието.
— Вече! — каза си тя.
После излезе от алкова, където се носеше приятната миризма на евкалипт, и се запъти към стаята си. Отвори гардероба, поколеба се между един гащеризон и мъжка риза, твърде голяма за нейния размер, между памучен панталон и старите си джинси; накрая избра джинсите и ризата, чиито ръкави подгъна. Закачи пейджъра за колана си, нахлузи чифт маратонки и подскачайки, се запъти към входната врата, стараейки се да натъкми обувките си, без да се навежда. Взе връзката с ключовете. В последния момент реши да остави прозорците отворени и слезе по стълбите.
— Довечера ще се прибера късно. Ще се видим утре. Ако имаш нужда от нещо, позвъни ми на пейджъра, става ли?
Госпожица Шеридан произнесе обичайната си реч, която София умееше отлично да интерпретира. Най-общо казано, тя се състоеше в следното: „Работиш изключително много, момичето ми, човек има само един живот.“
И наистина, младата жена се трудеше безспирно за каузата на другите, дните й бяха запълнени изцяло със задачи, които не търпяха отлагане. Малкото време, което оставаше, бе посветено на нейното възстановяване, или, по-точно, на утоляването на жаждата й, защото ангелите никога не се хранят. Макар и притежаваща силна интуиция, Рен не бе в състояние да предугади какво точно София определяше като „свой живот“.
Тежките камбани вече отброяваха седмия, и последен, звън на часа. Грейс Катидрал, построена на хълма Ноб Хил, се изправяше точно срещу прозорците на Лукас. Той лакомо смучеше пилешка кост, схруска хрущяла в крайчеца на кълката и стана, за да си изтрие ръцете в пердетата. Навлече сакото си, погледна се в огледалото, поставено върху камината, и излезе от стаята. Слезе по стъпалата на голямото стълбище, отправи една лукава усмивка към жената от рецепцията, която наведе глава още като го видя. Пред входа на хотела един от служителите му спря такси, в което той веднага се качи, без да остави бакшиш. Искаше му се една нова, лъскава лимузина, а единственото място, където в неделя можеше да се намери кола, бе пазарната зона на пристанището. Там бяха изложени много модели, свалени току-що от корабите. Накара шофьора да го закара до кей 80. Там спокойно можеше да си открадне кола по избор.
— Побързайте, закъснявам! — нареди той на таксиджията.
Крайслерът зави по Калифорния Стрийт и слезе към долната част на града. Необходими им бяха не повече от седем минути, за да пресекат търговския квартал. На всяко кръстовище шофьорът ругаеше, държейки в ръка тефтера си; всички светофари светеха зелено и не му оставяха време да впише дестинацията на курса си, както го задължаваше законът. „Човек би си помислил, че го правят нарочно“ — промърмори той на шестото кръстовище. В огледалото за обратно виждане погледна лицето на Лукас и в този момент седмият светофар му даде път.
Когато стигнаха до входа на пристанището, гъста пара се надигна от радиатора, колата избоботи и спря.
— Само това ми липсваше! — въздъхна шофьорът.
— Няма да ви платя, защото не ме докарахте точно на уговореното място — рече Лукас.
После излезе, оставяйки вратата отворена. Преди още шофьорът да каже каквото и да било, предният капак на таксито изхвръкна във въздуха под напора на горещата ръждива вода, излизаща от радиатора. „А, гарнитурата на главата! Двигателят ти е отишъл на кино, старче!“ — извика Лукас, отдалечавайки се.
На чекпойнта7 показа една значка на пазача и бяло-червената бариера начаса се вдигна. После с уверени стъпки се запъти към паркинга. Там си набеляза един супер „Шевролет Камаро“ — кабриолет, чиято ключалка успя без усилие да разбие. Лукас се настани зад волана, избра един ключ от връзката, която носеше прикачена на колана си, и няколко секунди по-късно потегли. Колата се изкачи по централната алея, не пропускайки нито една локва. Изкаля всички контейнери, намиращи се от двете страни на пътя, правейки по този начин автомобилния номер нечетлив.