В края на паважа той енергично издърпа ръчната спирачка; колата се поднесе и спря на няколко сантиметра от входната врата на Фишърс Дейли, пристанищния бар.
Бе почти празен. Обикновено работниците идваха да утолят жаждата си след дългия работен ден, но днес, поради лошото време, задържало се през цялата сутрин, те бяха решили да наваксат изгубеното. Тази вечер щяха да приключат много късно, съгласявайки се с неохота да предадат машините на нощните екипи, едва ли щяха да закъснеят.
Лукас седна в едно сепаре, наблюдавайки Матилда, която подсушаваше чаши зад бара. Смутена от странната му усмивка, тя веднага дойде да вземе поръчката. Лукас не бе жаден.
— Може би ще си поръчате нещо за ядене? — попита го тя.
Той се съгласи при положение, че му прави компания. Матилда учтиво отклони поканата под предлог, че й е забранено да сяда в заведението, докато е на работа. Лукас разполагаше с много време, не беше гладен и й предложи да отидат на друго място, по-различно от това, което той намираше за много банално.
Тя бе видимо притеснена, чарът на Лукас не можеше да я остави безразлична. В тази част на града елегантността бе толкова рядко срещано явление, колкото се срещаше и в нейния живот. Матилда извърна глава, а той продължи да я гледа с изцъклените си очи.
— Наистина, много мило от ваша страна — промърмори тя.
В същия момент Матилда чу две предупредителни изсвирвания на клаксон.
— Не мога — отговори тя на Лукас. — Днес ще вечерям с една приятелка. Тя току-що ми даде знак. Може би някой друг път?
Задъхана, София влезе в бара и се отправи към тезгяха, където Матилда бе заела своето място, опитвайки се да сдържа емоциите си.
— Извинявай, че закъснях, но днес ми се случиха куп неща — каза София, сядайки на един от високите столове.
Десетина мъже от нощната смяна също влязоха в заведението, а това не бе по вкуса на Лукас. Един от докерите се спря до нея, намираше я за твърде очарователна без униформата. Тя благодари на краниста за комплимента и се обърна отново към Матилда, вдигайки очи към небето. Привлекателната сервитьорка се наклони към своята приятелка и я помоли да погледне съвсем дискретно към клиента с черното сако, седнал в сепарето в дъното на залата.
— Видях… нищо особено!
— И веднага твоята велика фраза! — промълви шепнешком Матилда.
— Матилда, последната ти любовна авантюра едва не ти костваше живота, така че този път ще съм доволна, ако успея да те спася от най-лошото!
— Не знам защо казваш всичко това.
— Защото най-лошото са именно този тип мъже!
— Кой тип?
— Тези, със замъглените погледи.
— Стреляш веднага! Дори не те видях да заредиш!
— Необходими ти бяха цели шест месеца, за да се изчистиш от гадостите на твоя барман от О’Фарел8, който щедро ги споделяше с теб. Искаш ли да пропилееш втория си шанс? Имаш работа, покрив над главата, от седемнайсет седмици си „чиста“. Защо веднага бързаш да започнеш всичко отначало?
— Тя, кръвта ми, не е чиста!
— Дай си малко време и редовно вземай лекарствата!
— Този тип изглежда твърде мил.
— Като крокодил пред младо и крехко месо!
— Познаваш ли го?
— Никога не съм го виждала!
— Тогава защо си правиш прибързани заключения?
— Довери ми се, имам усет към някои неща.
Тежкият глас на Лукас прозвуча съвсем близо до ушите на София и тя подскочи изненадана.
— Понеже първа сте отправили покана към вашата очарователна приятелка, бъдете милостива и приемете моята покана и към двете ви за вечеря в едно от най-добрите заведения в града. В кабриолета ми има достатъчно място за трима ни!
— Много сте проницателен, но трябва да знаете, че няма по-всеотдаен човек от София.
Тя се обърна с намерението да му благодари и да отклони предложението, но в същия момент бе завладяна от погледа му, който се бе впил в нея. И двамата дълго се гледаха, без да могат нищо да си кажат. Той мълчаливо изучаваше това колкото смущаващо, толкова и загадъчно женско лице. Устата й бе пресъхнала и тя с ръка потърси някакво питие върху барплота. Няколко несръчни жеста от нейна страна бяха причина чашата да се търкулне от цинковия поднос и да се разбие на пода на седем парчета. София се наведе и внимателно вдигна три от тях, Лукас се присъедини и взе останалите четири. Изправяйки се, те не отделяха поглед един от друг.