Ако сметките му се окажеха точни, а те винаги бяха такива, това означаваше, че все още нищо не е изгубено. С ленива походка той тръгна по улицата, принуждавайки шофьора на камиона да намали скоростта. Гредата проби стъклото на кабината и се спря в гърдите на водача на превозното средство. В резултат на всичко това камионът направи изненадващо остър завой. Двамата боклукчии, стъпили върху платформата отзад, нямаха време дори да извикат. Единият бе погълнат от зейналата уста на каросерията и поет от въртящите се валяци, мачкащи спокойно и невъзмутимо всичко, попаднало между тях; другият бе изхвърлен напред и безжизненото му тяло се стовари на паважа. Предната ос се сгромоляса върху крака му.
Движейки се без никакъв контрол, доджът удари един уличен стълб и го запрати във въздуха. Оголените електрически жици се потопиха в близката канавка, препълнена с мръсна вода. Обръч от искри предизвика късото съединение, лишило близките сгради от електричество. В целия квартал светофарите надянаха траурни одежди, толкова черни, колкото и костюмът на Лукас. Отдалеч се чуваше шумът от първите катастрофи по неконтролираните вече кръстовища. На пресечката на Кросби Стрийт и Спринг сблъсъкът между летящия камион и едно такси се оказа неизбежен. Ударена напречно, жълтата кола се заби във витрината на Музея на модерното изкуство. „Малко повече налягане за тази симпатична витрина“ — промърмори Лукас. Предната ос на камиона прелетя над една спряла кола. Тежката машина се усука сред ужасния шум на разкъсаните ламарини и се повали на едната си страна. Тоновете отпадъци, съдържащи се във вътрешността й, се разпиляха и покриха цялата улица с мръсотия. Шумът от току-що разигралата се драма отстъпи място на мъртва тишина. Слънцето бавно се движеше към своя зенит. Горещината, излъчвана от неговите лъчи, правеше носещата се във въздуха смрад непоносима.
Лукас оправи яката на ризата си. Той изпитваше свещен ужас от това тя да се подава над сакото му. После хвърли поглед на бедственото положение. Беше едва девет сутринта, което означаваше, че денят бе започнал добре. Главата на таксиметровия шофьор лежеше отпусната върху волана и натискаше клаксона, който свиреше в унисон със сирените на корабните влекачи от пристанището на Ню Йорк, едно толкова красиво място, особено през хубавите летни дни, каквато впрочем беше и тази слънчева неделя. Лукас се бе запътил към гореспоменатото място. Оттам един хеликоптер щеше да го откара до летище „Ла Гуардия“. Самолетът му излиташе след шейсет и шест минути.
Кей 80 на търговското пристанище в Сан Франциско бе пуст. София бавно постави слушалката на телефона и излезе от кабината. С присвити от светлината очи тя погледна към отсрещния вълнолом. Множество хора се лутаха около гигантските контейнери, пръснати наоколо. В своите кабини кранистите отвисоко дирижираха балета на стрелите, витаещи над палубата на един товарен кораб, който всеки момент щеше да отплава за Китай. София въздъхна. Макар и надарена с най-силната воля на света, тя не можеше да се справи с всичко сама. Безспорно имаше заложби, но не и тази да е едновременно на няколко места. Мъглата вече се бе спуснала над настилката на Голдън Гейт, а върховете на неговите колони единствени се показваха над гъстата бяла маса, която постепенно обхващаше залива. След известно време работата на пристанището трябваше да спре поради липса на видимост. София, очарователна в своята офицерска униформа на служител по сигурността, разполагаше с малко време да убеди груповите отговорници да накарат докерите да преустановят работа. Само ако можеше да се ядоса!… Животът на един човек, при всички случаи, щеше да е много по-важен от няколкото набързо стоварени каси; но мъжете нямаше да се навият толкова бързо. А ако не успееше да ги убеди, нейното присъствие щеше да се окаже безсмислено.
София обичаше атмосферата, царяща на доковете. Тя винаги имаше много работа тук. Цялата мизерия на света си бе дала среща в намиращите се там стари складове. Безпризорните ги бяха превърнали в свои домове. Колкото и несигурни, за тях те бяха място, където можеха да се скрият от есенните дъждове и ледените ветрове, нахлуващи от Тихия океан с настъпването на зимата, от полицейските патрули, които не обичаха да се навъртат из тези враждебни места, независимо от сезона.